Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

Победа на илюзиите (първа част)

Теа Фалко в кадър от филма "Аз и ти"

За киното като дом, не убежище. Победа на илюзиите, над спомените. Личната ми нетрадиционна, филмова класация. Нарочно или не, отсъстват кино класики, които обожавам. Представям ви първа част на филми, които са се запечатали в съзнанието ми по един необратим, прекрасен, необясним и някак тревожен начин.

Аз и ти
реж. Бернардо Бертолучи
2012 г.

Лоренцо е 14-годишно момче, което има проблеми с общуването и посещава психолог. Родителите му са шокирани, когато разбират, че Лоренцо сам проявява инициативата да замине на ски-екскурзия с класа.
Вместо това обаче малкият аутсайдер се запасява с огромни количества чипс и се затваря в мазето, където планира необезпокоявано да чете комикси в компанията на аквариум мравки и броненосец.
Всичко върви чудесно, докато не се появява 25-годишната му полусестра Оливия, с която почти не са общували. Тя е пристрастена към хероина, отчаяна и полудяла, трябва да се изчисти, за да си върне любовта.
Любима ми е сцената на появата ѝ: огромно косместо палто и макмърфи шапка, която сваля с арогантно движение и пуска на свобода водопад златисти коси.
„Аз и ти“ е по романа на Николо Аманити, един от най-популярните и талантливи италиански автори. Той е и сценарист на филма.
Филмът е своеобразно завръщане за Бертолучи, минали са девет години от шедьовъра „Мечтатели“. През тази пауза (време на летаргия, както я нарича Бертолучи) маестрото се бори с множество здравословни проблеми и болки в гърба, заради които се придвижва с инвалидна количка (в инвалидна количка е и психологът на Лоренцо).
Теа Фалко е очарователна в ролята на Оливия, с нейната сурова красота и фатален сицилиански акцент. За съжаление не успя да се наложи като голяма актриса на европейската сцена.
Мнозина са на мнение, че филмът е добър, но знаейки на какво е способен Бертолучи, повечето критици са резервирани.
Младостта си остава любима тема на големия режисьор, което самият той шеговито обяснява със забавеното си развитие.
Абстиненцията на Оливия, своеобразното порастване на Лоренцо, страхотният танц на фона на Дейвид Бауи (номер 3 танцова сцена в личната ми класация), плаващите нюанси на връзката им и наситената с бъдеще раздяла, превръщат филма в един от любимите ми.

– Обещай ми, че няма да се друсаш повече.
– А ти ми обещай, че няма да се криеш повече.

Come back, little Sheba
реж. Даниел Ман, 1952 г.

В главните роли са Бърт Ланкастър и Шърли Бут като „Док“ Дилейни и Лола Дилейни. Филмът е по гениалната пиеса на Уилям Инг, а адаптираният сценарий е на Кети Фрингс. „Come back, little Sheba“ e дебют за Даниел Ман.
Пиесата има феноменален успех на театралната сцена и Шърли Бут, и Сидни Блакмър получават награди „Тони“, съответно за най-добра женска и мъжка роля.
Във филмовата версия Блакмър е заменен с Бърт Ланкастър, който е изключителен актьор, но като че прекалено млад за ролята на Док.

Док Дилейни е обещаващ студент по медицина, когато Лола разбира, че е бременна. Той изоставя следването и си намира работа, в същото време семейството на Лола не подкрепя брака им, но тя се опълчва срещу тях и се жени за Док.
Впоследствие Лола губи бебето и двамата не могат да имат повече деца. Док започва да пие, опасно агресивен е и губи работа след работа.
Всичко това разбираме мимоходом, момента, в който се срещаме със семейството, Док е вече трезвен от година (държи бутилка уиски в шкафа, която да му напомня за силната му воля), посещава Анонимните алкохолици, ходи на работа, носи костюми и се държи безупречно със съпругата си.
Всичко това се променя, когато като квартирант в къщата им се нанася младата студентка Мари.
Док отново започва тайно и явно да обвинява Лола за проваления си живот, нищо не го дразни повече от милото ѝ поведение, от говоренето ѝ, от глупостта ѝ, от остаряването ѝ, от прекомерната ѝ безусловна любов.
Неслучайно Шърли Бут печели и Оскар, и Златен глобус за ролята си на Лола. Очевидно е, че това е ролята на живота ѝ. Подобно на Лайза Минели като Сали Боулс, невъзможно е да има друга Лола.
Въпреки успеха ѝ на екран, Шърли Бут си остава театрална актриса и се снима само в още четири филма.
Sheba e всъщност изгубеното куче на Лола, което тя продължава да търси, да вика и разпитва за него.
Направо може да ти се скъса сърцето по време на диалога ѝ с пощальона, когато тя разказва за алкохолните проблеми на Док, за голямото му сърце, за загубата на бебето, за изчезването на кучето и края на младостта. „Всичко ще бъде наред, госпожо“, уверява я пощальонът. „Вие го заслужавате.“
Както можете да предположите бутилката в шкафа е отворена, безусловната любов изглежда никога не е достатъчна, налага се да спреш няколко пъти филма, защото не можеш да дишаш (не знам какво щях да правя, ако го гледах на кино).
Come back, little Sheba е метафора на всичко онова, което човек губи (по собствена вина или не) и, което просто не може да се върне. За нелепостта на живота, срама от съществуването, трогателната слабост и най-важното умение – да обичаш. Независимо от всичко.
Голям филм.

Убежище
реж. Франсоа Озон
2009 г.

„Убежище“ е любимият ми филм на Франсоа Озон. Гледах го в 10-ти клас, в Дом на киното. В главните роли са Луи Ронан Шоаси и Изабел Каре. Шоаси е певец и двамата с Каре изпълняват и саундтрака към филма.
„Убежище“ започва със сцена в шикозен, полу-празен парижки апартамент. Там заварваме Луис и Мус, млада двойка, чийто дилър им доставя 6 грама хероин. Луис инжектира наркотика на себе си и Мус.
На другата сутрин, младият мъж се събужда много рано сутринта и взима доза, която се оказва фатална. Малко по-късно пристига майка му (тя иска да дава апартамента под наем).
Там намира мъртвия си син и заспалата до него Мус, която откарват в болница. Когато младата жена се събужда, разбира, че любимият ѝ е мъртъв, а тя е бременна (по време на снимките Изабел Каре наистина е бременна) .
Семейството на Луис недвусмислено показва на миловидната Мус, че нито тя, нито бебето са желани. Единственият, който се държи добре с нея е осиновеният брат на Луис – Пол, който е гей.
След това в напреднала бременност намираме Мус в провинцията, криеща се от света. Тя е отседнала в къщата на възрастен мъж, бивш неин любовник. Мус се опитва да подреди хаоса в главата си, бори се с демоните си,  взема метадон и черпи мъдрост от местните чешити, когато разбира, че Пол пътува към Испания и планира да я посети за малко.
В началото е крайно резервирана, дори агресивна към него, но впоследствие разбира колко различен е от Луис и някак се привързва към него, започва дори да го ревнува.
Запомнила съм ясно усещането от сцената, когато влизат в местна дискотека и започва песента Summer son на Texas. Here comes the summer’s son/ he burns my skin/ I ache again/ I’m over you. Необяснимо усещане, сякаш излетях от седалката в кино салона.
Една нощ Пол се прибира пиян и Мус му помага да си легне. Следва ситуация, която бихме могли да поберем в изречението – „гей прави секс с бременната приятелка на мъртвия си брат“, но това е една от най-нежните и красиви любовни сцени, които съм гледала.
Пол продължава към Испания, а малко по-късно го виждаме как посещава Мус и бебето в болницата.
Тя му казва да наглежда бебето, за да изпуши една цигара и…изчезва.
Спомням си, че бях толкова впечатлена от саундтрака на филма, че в следващите месеци го използвах като фон на всеки училищен проект, което придаваше на презентациите ми по физика и история особен и неочакван драматизъм.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*