Богословският факултет като убежище на академизма и вярата

Отец Сава обяснява сложната природа на богослужението

Богословският  факултет е част от структурите на Софийския университет под шапката на Св. Синод на Българската православна църква. За мнозина академизъм и религия не могат да съжителстват добре, но динамичния и балансиран живот, който наблюдавах във факултета, доказва тъкмо обратното. Безспорно, отношението към Богословския факултет остава основен критерий за настроенията, промените, зрелостта и болките на обществото. 

Сградата на Богословския факултет е официално завършена по времето на управлението на Александър Стамболийски през 1922 г. и е дело на видния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. При англо-американските бомбардировки над София на 30 март 1944 г. изгаря куполът и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия. Те не са възстановени. През 1951 г. поради политически конюнктурни съображения Богословският факултет е отделен от Софийския университет и обособен като Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под опеката на Българската православна църква. Първият декан след връщането на факултета в структурите на СУ през 1992 г. е сегашният патриарх Неофит.

Първият Факултетен съвет се е провел от трима преподаватели – д-р Николай Глубоковский, руски емигрант напуснал Русия след Октомврийската революция и първите хабилитирани професори архимандрит д-р Евтимий (Сапунджиев) и протопрезвитер Стефан Цанков.

Доц. Д-р Клара Стаматова завършва първия випуск с прием на жени в Богословския университет и преподава „История на религиите“ и упражнения по „Нехристиянски религиозни учения и инославни изповедания“. Именно архимандрит Евтимий Сапунджиев първи разгръща науката „История на религиите“.“Личността му е симбиоза на остър ум и аскетичен живот“, споделя д-р Стаматова в свое интервю. Според нея неговите трудове са изключително актуални и днес. „Той предвижда, фиксира като проблеми всичко, което днес е продукт на модерността и масовата култура. Крайният интелектуализъм, крайният индивидуализъм – това е най-големият проблем. Той предупреждава до какво води този индивидуализъм, а човекът днес се оказа хипериндивидуалист. „Друг проблем, който коментира дядо Евтимий са авторитетите. Големият проблем на нашето време, който провокира бунта на младите е, че няма силни авторитети – нито църковни, нито родителски, нито брюкселски, никакви“, допълва д-р Стаматова.

Същото притеснение споделя и дипломираният юрист, действащ адвокат и докторант на Богословския университет Илко Димитров. „Липсата на силни авторитети и личности е проблем на държавата, не само на факултета“, категоричен е адвокат Димитров. Той  завършва магистърска програма „Вяра и живот“, а дисертационният му труд е  в областта на Църковното право, дисциплина чиито основи полага протопрезвитер Стефан Цанков. На въпроса защо се е насочил към Богословския факултет, адвокат Димитров отговаря: „Нужда от запълване на части от пъзела. И любознателност. Имах нужда да попълня знанията си по тази тема. Но не исках повърхностни знания. И постепенно човек се увлича. Причините може да са много, но при мен се случи така. Имаше пауза след като завърших магистратура и просто усетих, че факултетът ми липсва – участието в конференции, семинари.“ Адвокат Димитров участва активно в живота на факултета и според него в това е смисълът. Докато следва магистратура се случват много големи промени  в закона за вероизповеданията, свързани с изясняване статута за собственост на църкви и манастири и уреждане правния статут и положение на свещеници и духовни лица. „Те нямат трудов договор, никой не им плаща възнаграждение редовно, никой не ги осигурява.“ Въпросът поражда голяма обществена дискусия. „Това ме провокира“, споделя адвокат Димитров, „все пак е свързано с моята специалност – правото. Да изследвам по-дълбоко въпроса и да направя връзка, защото църковното право, което се учи е по-скоро история, основи на устава на Българската православна църква. За мен това беше абсолютно ново като материя, като знание. Това събуди интереса ми още повече и нямаше как да не продължа.“ Докторантурата му е в програма История на българската православна църква, но е отново свързана с Църковното право и с  личността на Гавраил Кръстевич. Според адвокат Димитров „недостатъчно оценен от нашата историография и църковна наука“, юрист и общественик, който стига до поста съдия във Върховния съд на Турската империя, без да губи патриотичните си чувства. 

Отец Сава по време на празнично богослужение

 С отец Сава Кокудев разговаряме в сърцето на факултета – Академичния параклис „Свети Климент Охридски.“ Параклисът е основан шестнадесет години след построяването на факултета и днес е обединяваща точка в него. Стенописите във вътрешната част на параклиса са изографисани през 1978 г. от Николай Ростовцев, руски художник, роден в Полша. През 2006 г. художникът Иво Ковачев – Мистрала превръща белите стени на коридора в естествено продължение. Току-що е приключила утринната служба, която започва в 8 ч., има и вечерна от 17 ч. „Ритъмът на богослужебния и академичен живот са хармонично вплетени, синхронизирани един с друг“, споделя отец Сава и допълва „богослужението не е нещо, което изпълняваме формално, напротив – то е като закваската в нашия живот и особено в самото учене на Богословие. То не може да е абстрактно и чисто академично. То е съчетание между богослужението, практика и теория. Учим се как да се молим. Можем да познаем Бога или просто да научим за него.“ Ежедневните богослужения са разписани като упражнения по дисциплини, които са свързани с изучаване как се прави богослужението като практически упражнения. Студентите са разпределени по групи и един от тях поема отговорност как да се изпълни богослужението. „то се прави по много интересен начин, като един пъзел, който се нарежда от много книги и всеки път е уникален, всеки път е различен. Трябва човек да знае принципа, по който се подреждат в клира.“ Богослужението е изкуство и голяма част от него е пеенето. „Има една древна поговорка“, казва отец Сава: „Който пее на Бога, двойно се моли.“ „Богослужението е закваска“, повтаря той и допълва „малко квас заквасва цялото тесто.“

Отец Сава е роден през 1981 г., паралелно завършва Софийската математическа гимназия “Паисий Хилендарски” и Първа английска гимназия в гр. София като частен ученик. През 2005 г. завършва бакалавърска степен в катедра „Теория и история на културата“ на Софийския университет и след това придобива две магистърски степени в спец. “Средновековна философия и култура” към философския факултет и  “Съвременни аспекти на православното богословие” в Богословския факултет. Три години е докторант към философския факултет. През 2013 г. защитава дисертация на тема „Евхаристия и католичност на Църквата. Рим и Константинопол – дебатът от XIII в.“.Същата година е ръкоположен за свещеник.

„За мен параклисът е едно чудо и аз се чувствам поканен да участвам в това чудо“, категоричен е Отец Сава. „Има и хора, които смятат, че това е недоразумение, че това трябва да бъде академично място, но според мен не е така. Ако очите ти не са настроени, може едно чудо да ти се стори странно.“ Неделната служба е оформила общност. Идват семейства с децата си, бивши студенти, приятели. „Хората имат нужда да дойдат на това място и се чувстват като у дома си, като в убежище. Децата също са въвлечени по един спонтанен начин. Момчетата са зад олтара, а момичета се обличат в специални дрехи за шествия (литии). „Ако параклисът е затворен, това е просто един коридор“, казва отец в Сава, “ но в неделя идват толкова много хора,слагаме столчета отстрани и чувствам, че сякаш пътуваме. Всъщност, това е ролята на църквата – да ни преведе през това пътуване.“ Отец Сава е категоричен, че параклисът е свързващото звено между настоящи и бивши студенти и преподаватели. „Ако сме само в академичното може да си поставим едни бариери, а когато ги има децата, когато я има тази непринуденост, това дава сили на нещата да се развиват.“

Богословите поднасят венец на паметника на Св. Климент Охридски на 25.11.2018 г.

Тази година рекордния брой от 100 души са записали магистратура. Подобно на адвокат Димитров това са хора от различни поприща, професори и доценти. „Изглежда човек трябва да е преминал някакъв път“, споделя отец Сава. За съжаление не същото е положението при бакалаврите, те с всяка година намаляват. Заради тази и много други причини, един от приоритетите на факултета е вероучението да бъде въведено в училищата. Други цели на факултета са да се организират беседи, да се обсъждат филми и литературни произведения, да се създаде дигитална мрежа с голямо съдържание, да се оформи връзка с останалите факултети.

„Но когато нещата вървят гладка, не го правим ние“, казва отец Сава в края на разговора, „ние не контролираме, винаги оставяме някакво пространство, в което да може Бог да действа, ние създаваме условия и всичко се случва. Нашата мисия е да създаваме подходящите условия.“

специалните дрехи, които малките момичета обличат по време на неделната литургия

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*