Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

Personal Shopper: Многожанрово естетическо удоволствие

Кристен Стюарт в кадър от филма

Снощи гледах „Личен купувач“ на Оливие Асаяс (като част от забележителния тази година фестивал So Independent)  и знаех колко ще ми хареса,  след като се влюбих в „Облаците на Силс Мария“.

В главната роля е Кристен Стюарт – първата американка, носителка на Сезар (поддържаща роля за „Облаците на Силс Мария“), повече от достоен партньор на гениалната Жулиет Бинош. Стюарт, смела в избора си на роли, известна с трудния си затворен характер и почти болезнената притеснителност, когато не е в роля.

В „Личен купувач“ е на екран през цялото време. Бледо лице, рошава къса коса, небрежно облекло –дънки, пуловери, тениски, бели кецове (съвършена). Красотата тук не крещи, а шепти, навярно някои въобще не биха я припознали.

Стюарт е от децата актьори. Пораствайки не се превръща нито в Линдзи Лоън, нито в Натали Портман. Достатъчно затворена, за да не бъда любимка на папараците, но съвършено различна, за да остане незабележима. Иска се талант и интелект, за да съумееш да избягаш от огромен, свръхпопулярен, маркетингов продукт,  какъвто е „Здрач“. С умението да играе себе си, да остава вярна на стила си, дори да отговаря на критиките, че вечно „свири на една струна“ (навярно професорите в НАТФИЗ биха я отхвърлили), Стюарт затвърждава образа си на една от младите надежди на световното кино. Неустоимият хибрид между Холивуд и Европа, между wasted  визията и пренебрежението към журналистите, между объркания ѝ любовен живот и своеобразния непукизъм, който демонстрира, я правят една от най-интересните, любопитни и заслужаващи внимание млади актриси. В днешната скучна имидж политика на звездите, подобна визия за живота и път в изкуството е истинско изключение. „Причините, поради които хората правят филми, тук във Франция са много различни от причините, поради които хората правят филми в Холивуд“, коментира Кристен след като е наградена със Сезар.

„Личен купувач“ умело преплита жанрове и създава неподражаема атмосфера, която ти позволява да потънеш във филма и да останеш неподвижен на мястото си през всичките 105 минути.

Стюарт (както в „Облаците на Силс Мария“) отново е нещо като личен асистент на световноизвестна звезда. Облича Кира, популярна личност, която няма време сама да подбира гардероба си. Асаяс пак се заиграва със света на шоубизнеса, една нездравословна среда, в която естествено виреят нарцисизъм, егоцентризъм, мании, самозабрава, индивидуализъм. Нормални качества и отношения са покрити под дебел слой маловажни неща, които блестят с ярки неонови светлини и заслепяват  участници и публика. Или си в светлините на прожекторите, или се стремиш към тях. И в този филм, и в „Облаците на Силс Мария“, Стюарт мрази работата си, намира я за безсмислена и иска да се отърве от нея (и в двата филма има сцени на шофиране, които помоему демонстрират объркаността и загубата на посоката).

На фона на целия този безсмислен маскарад, мимоходом се появяват шведска художничка – пионер абстракционист, велик писател,  разгръщат се екзистенциални въпроси за вечната самота, за живота след смъртта, за връзката с любимите същества, за желанието да бъдеш някой друг, изпитва се умението да чакаш, да изпълняваш обещания и колко е трудно понякога да доизживееш живота си.

Морийн (героинията на Стюарт) е изгубила своя брат близнак Луис, който е получил инфаркт в следствие на малформация (каквато самата тя притежава). Когато я питат какво прави в Париж, след като вече мрази този град, тя отвръща: „Чакам“. И двамата имат свръхестествени способности и са си обещали, който умре първи да даде знак на другия.

Гениално е, най-мъчителната за всички ни тема –за изконната човешка самота, да бъде представена чрез загубата на брат близнак. Част от теб, най-близкият до теб.  Спорните теми за задгробен живот, общуване с духове (добри или лоши), връзка с други светове са само претекст за въпросите, чиито отговори нямаме: Има ли живот след смъртта? Срещаме ли отново онези, които обичаме?

Изключителни са сцените, когато Морийн под съвършен музикален съпровод пробва обувките и роклята на Кира. „Всичко забранено ме привлича“, признава тя и уверена съм всички ще се съгласим.

Вътрешното напрежение, неуловимостта на въздействието, плавното преминаване от сцена в сцена, цветовете, брилянтното изпълнение на Стюарт, превръщат филма в несравнимо удоволствие. Всичко съвпада напълно с моята чувствителност и личното ми мерило за естетика. Ако смятате, че можете да ми се доверите, горещо ви препоръчвам „Личен купувач“.

Мисля, че целият смисъл на филма се крие във финалните реплики:

„Луис, ти ли?“

„Или съм само аз?“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*