Сири Хуствет е американска писателка от норвежки произход, съпруга на легендарния писател Пол Остър и майка на набиращата популярност певица Софи Хуствет Остър.
Първото нещо, което публикува е поема, която излиза в Paris Review. Досега има издадена една стихосбирка, два сборника с есета, шест романа и две книги с нехудожествена тематика. Проблемите, с които се сблъсква след като добива популярност с романа „Какво обичах“ (2003г.) и свързва живота си с този на Пол Остър (1981 г.) са два: критици и публика са убедени, че всичките ѝ книги са силно автобиографични, а творчеството ѝ се разглежда през призмата на това на съпруга ѝ.
„Малко след като излезе „Лято без мъже““ (2011 г.), разказва Хуствет, „ми се обади наш семеен приятел – писател и притеснено ме попита; „Мили Боже, Сири, току що завърших романа ти. Там става въпрос за изоставена жена на средна възраст. Всичко наред ли е с вас с Пол?“
За най-автобиографичен и близък до собствения ѝ живот писателката смята романа “The shaking woman or history of my nerves”.
На 2 февруари 2003 г. Сири Хуствет губи своят баща Лойд Хуствет, дългогодишен преподавател, професор по скандинавска литература в St. Olaf college (Минесота), автор на много трудове, изключително ерудиран и обичан от своите студенти.
На погребението му Сири Хуствет държи прочувствена реч, гласът ѝ е спокоен и овладян, а очите ѝ остават сухи. Две години и половина по-късно, когато трябва отново да говори за баща си пред студенти в университета, на който той е посветил 40 години от живота си, нещо се случва. „Аз съм опитен оратор, въоръжен с армия от подсещащи листчета“, споделя Хуствет и допълва „но тази реч беше истинско бедствие“. Хуствет започва да трепери толкова интензивно, че едва успява да се задържи на краката си и не успява да каже нито дума. „Все едно беше на електрическия стол“, свидетелства майка ѝ.
В книгата „ The shaking woman or a history of my nerves”, за която Хилари Мантел (твърде любопитна английска писателка) твърди, че е „затрогващо изследване на това какво значи да бъдеш човек.“ Сири Хуствет, която от малка е прекомерно емоционална и тези пристъпи се появяват и отшумяват с различна сила и мощ, изследва проблема от всички страни като продължава да твърди, че описаното в книгата е 90 % проучване и 10% личен опит.
В „Мъките на един американец“ (2008г.) героинята дарена с подобен проблем е Инга – свръхчувствителна, безумно интелигентна, американка от норвежки произход, писателка, съпруга на световноизвестния писател Макс Блаустийн, описана като висока и русокоса с изразително лице, страдаща от спорадични пристъпи на безпокойство и неконтролируемо треперене. Да ви прилича на някого?
Главният герой в романа обаче е Ерик, нейният брат, психиатър, който изживява загубата на баща си, като го опознава чрез неговите писма и дневници. Бащата на Инга и Ерик е професор по история – Ларс Давидсен. „Цитираните в книгата пасажи от дневника на Ларс Давидсен са взети направо от мемоарите на моя баща, като редакторската намеса е минимална и са променени имената. В този смисъл баща ми е мой съавтор посмъртно“, споделя Сири. За книгата тя се съветва с много психиатри и навлиза сериозно в дебрите на невропсихоанализата. Води, на доброволни начала, писателски курс за пациенти на психиатричната клиника „Пейн Уитни“. Освен това прави проучвания за историята и живота в Ямайка, защото една от героините ѝ е оттам. „В хода на цялото произведение съм размесвала на воля истински с измислени истории.“
„Сестра ми непрекъснато редува периоди на усилено писане, апогеи на енергиен разход, с неизбежни пристъпи на мигрена и меланхолия, които сама нарича „невралгични спадове“. Ако ми се яви в тоя момент като пациент, с този блеснал поглед и възторжено лице, неминуемо бих записал, че в кабинета ми е влязъл маниакален субект.“, така Ерик описва сестра си на 61-ва страница (страшно си падам по романи, в които главният герой е терапевт, ходи на терапевт или има спешна нужда от консултация с терапевт.)
„Мъките на един американец“ е подчертано интелектуален роман с препратки към трудовете на различни философи, психиатри и учени, в който героите понякога като мантра повтарят „самотен съм“, рисуват сънищата си, анализират живота си или разплитат нишките на миналото, като всички са умерено невротични нюйоркчани с високоплатени професии.
„Сложна дума е тая, нормално“, заявява Ерик, психиатърът.
„Най- изтънчената и привлекателна писателка на Америка“, това заявява критиката.
„Скоро ще ме сочат с пръст като съпруга на Сири Хуствет“, заявява на свой ред Пол Остър и ни кара да се замислим какви ли разговори водят тези двамата, докато вечерят.
Leave a Reply