Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

Феникс Върбанов

Феникс Върбанов е художник. Роден е в София през 1962 година в семейството на художниците Марин Върбанов и Сун Хуай Куей. Марин Върбанов е основал катедра „Текстил“ в Художествените академии в София и Ханджоу, представял е свои произведения в Париж, Москва, Прага, Варшава, Берлин, Сан Франциско, Вашингтон. Суан Хуай Куей е била представител на Пиер Карден за Китай и Източна Европа, участвала е във филма на Бертолучи „Последният император“ (отличен с 9 награди  „Оскар“) и е в основата на създаването на легендарния ресторант „Максим“ в Пекин.
Феникс Върбанов открива първата си самостоятелна изложба в София „Следи по пътя“ (галерия Райко Алексиев, 20 септември-8 октомври 2016 г.). Куратор на изложбата е Красимир Илиев. Рисува с китайски тушове върху оризова хартия. Той има много проекти във Франция и Китай, човек свързан с три култури, чието изкуство е естествен мост между Изтока и Запада.
С Феникс Върбанов седим и разговаряме в Заимовата градина ден преди официалното откриване. Отраснал е в квартала, на ул. „Оборище“ и никога не губи връзка с приятелите си от детинство. Светлината е меланхолична, светът е сякаш притихнал пред настъпващата есен. Феникс споделя, че родителите му много му липсват и посвещава изложбата си на тях.


„Следи по пътя“ – може ли да се каже, че това е изложба равносметка или мразиш равносметките?

Наистина това е една равносметка – малка ретроспекция на моя път в изкуството. Това се отразява върху цялата изложба, макар че не съм на тези години, в които може да се говори за ретроспекция (смее се). Все пак показвам картини от 80-те, от 90-те и работи от 2015-та и 2016-та година.
Казват, че името е определящо и влияе на човека. Аз се казвам Неда и често се колебая, а ти си Феникс.
Да, това е символ на възраждането във всички западни и източни култури. Да се казвам така са решили моите родители – Марин Върбанов, виден български художник и майка ми Сун Хуай Куей, също художничка. Какво да кажа; бреме е, трудно е да се възраждаш, защото трябва да живееш безкрайно и това малко ме смущава (смее се). Гордея се с това име и го защитавам, особено като име на художник.
Казваш, че в началото ти е било много трудно да се адаптираш във Франция, как се чувстваш в момента там?
Аз съм космополит. Опитвам се навсякъде да се чувствам добре, но в Париж съм се установил преди 40 години, там ми е ателието, там творя. Семейството ми е в Париж. Обичам този артистичен, интернационален град, където се пресичат пътищата и идеите на много художници от цял свят. Наистина за мен е шанс да черпя от културата и да улавям теченията, които протичат във френската столица.
В началото си бил повлиян от сюрреалистите, от какво си повлиян в момента?
Да, сюрреалистите ми повлияха много силно. Обичах поезията на Андре Бретон, свободата и изразните средства на Салвадор Дали също бяха изключително важни за мен. Сега съм повлиян от китайската култура и американската абстракция от 50-те години, когато се отварят определени граници, разширява се кръгозорът.
В едно свое интервю наричаш себе си – „странно растение“. Какви са положителните и отрицателните аспекти на това да си свързан с толкова много и различни култури?
Създаден съм от три култури. Моето изкуство е повлияно от Китай, Франция и България. Опитвам се да направя синтез на тези три култури, това се отразява на моето творчество. Учил съм в Китай и в Париж. Казах ти, аз съм космолит.
Каква част от живота ти заема музиката?
Музиката заема огромна част от живота ми. Събирам плочи, събрал съм 3 или 4 хиляди.  Слушам много музика, дори сам миксирам – повече фънк, денс, диско, хаус, джаз. Нямам стилови ограничения, слушам всичко, което ми харесва, което ме вдъхновява, провокира, изненадва.
Какво мислиш за съвременното изкуство? Стана много популярен случаят в Музея за съвременно изкуство в Сан Франциско, когато момче оставя очилата си на пода и хората започват да обсъждат това произведение на изкуството, концепцията му.
В 21-ви век изразните средства и похватите са различни, динамични. Дигиталният свят, интернет промениха вижданията на младите. Единственото, за което се притеснявам е да не са счупили очилата на момчето (смее се). Съвременното изкуство е в странен период, няма стил, няма водещо течение, но това води до огромно разнообразие. Аз работя с ръцете си, с четката, това ми се отдава. Аз съм класически художник, но приемам всякакви форми на съвременно изкуство. Нещата са непредсказуеми. Вашето поколение ще постави по-конкретни граници на бурните течения на 21-ви век, със сигурност ще бъде интересно.
А ти самият бил ли си изкушен от други изкуства – да пишеш, да режисираш? Каза, че миксираш музика.
Да, бих се опитал да направя микс от музика, рисуване и видео. И поезия. Чрез поезия човек може да сподели чувствата си. Поезията е изключително мощно и деликатно изразно средство. Да, вълнува ме предизвикателството да смеся различни изкуства, но това е един проект, който планирам да осъществя през 2017-та година.
Децата ти рисуват ли? Дали ще тръгнат по твоя път?
Децата ми рисуваха много хубаво, докато не си дадоха сметка колко е трудно да бъдеш художник. Сега спряха да рисуват, притеснени от перспективата един ден да се превърнат в скитници (смее се). Решиха че е по-добре да се занимават с нещо друго. Те се интересуват от електронни игри, интернет. Не бих казал, че ще предам щафетата на изкуството, но за мен най-важното е да правят каквото искат, да се чувстват добре.
Изпитваш ли носталгия?
Постоянно. Аз съм много носталгичен към младите ми години в България, към това хубаво и светло детство, което имах тук. Носталгията си личи в моите работи, които са тъмни и меланхолични. Има драма в творбите ми, която стига даже и до депресия.
Кой е писателят, с когото би изпил нещо силно?
Може би ще бъде голямо пиршество с много писатели. Ще присъстват Хемингуей, Оскар Уайлд, Йордан Радичков, Бодлер, Рембо. Там ще бъде и моят приятел  Pierre-Emmanuel Judas, който написа поема в моя каталог, който ще публикувам. С него бих изпил нещо, докато обсъждаме идеите за нашия проект със смесването на различни изкуства.
Мишел Уелбек, според мен най-добрият съвременен писател, казва че според него моралната характеристика, доброто и злото у всеки човек остават непроменени от раждането до смъртта. Можеш ли да се съгласиш с това твърдение или според теб човек може да се променя?
Интересен въпрос. Уелбек наистина е великолепен. Мисля, че общуването с хората, контакта с външния свят може да промени човек. Промяната е движение, но каквото и да правим винаги се връщаме към простите неща; търсенето на щастие, ежедневните радости, удоволствието от споделянето. Странна е конструкцията на живота – той има край. Ние живеем знаейки, че един ден ще умрем. Мисля, че всеки има своя мисия. Аз вярвам в изкуството.
Какво би пожелал на сайта и какво би ме посъветвал?
Longue vie*, както казват французите. На добър път. Важно е да се търси истината – това е.

*longue vie – дълъг живот

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*