![снимка 4](http://nuzunkoleva.com/wp-content/uploads/2021/05/снимка-4-678x381.jpg)
Богословският факултет е част от структурите на Софийския университет под шапката на Св. Синод на Българската православна църква. За мнозина академизъм и религия не могат да съжителстват добре, но динамичния и балансиран живот, който наблюдавах във факултета, доказва тъкмо обратното. Безспорно, отношението към Богословския факултет остава основен критерий за настроенията, промените, зрелостта и болките на обществото.
Сградата на Богословския факултет е официално завършена по времето на управлението на Александър Стамболийски през 1922 г. и е дело на видния австрийски архитект Фридрих Грюнангер. По архитектурен стил и украса сградата интерпретира образците на старото българско архитектурно изкуство. При англо-американските бомбардировки над София на 30 март 1944 г. изгаря куполът и е унищожено централното пано с учредяването на Българската екзархия. Те не са възстановени. През 1951 г. поради политически конюнктурни съображения Богословският факултет е отделен от Софийския университет и обособен като Духовна академия „Св. Климент Охридски“ под опеката на Българската православна църква. Първият декан след връщането на факултета в структурите на СУ през 1992 г. е сегашният патриарх Неофит.
Първият Факултетен съвет се е провел от трима преподаватели – д-р Николай Глубоковский, руски емигрант напуснал Русия след Октомврийската революция и първите хабилитирани професори архимандрит д-р Евтимий (Сапунджиев) и протопрезвитер Стефан Цанков.
Доц. Д-р Клара Стаматова завършва първия випуск с прием на жени в Богословския университет и преподава „История на религиите“ и упражнения по „Нехристиянски религиозни учения и инославни изповедания“. Именно архимандрит Евтимий Сапунджиев първи разгръща науката „История на религиите“.“Личността му е симбиоза на остър ум и аскетичен живот“, споделя д-р Стаматова в свое интервю. Според нея неговите трудове са изключително актуални и днес. „Той предвижда, фиксира като проблеми всичко, което днес е продукт на модерността и масовата култура. Крайният интелектуализъм, крайният индивидуализъм – това е най-големият проблем. Той предупреждава до какво води този индивидуализъм, а човекът днес се оказа хипериндивидуалист. „Друг проблем, който коментира дядо Евтимий са авторитетите. Големият проблем на нашето време, който провокира бунта на младите е, че няма силни авторитети – нито църковни, нито родителски, нито брюкселски, никакви“, допълва д-р Стаматова.
Същото притеснение споделя и дипломираният юрист, действащ адвокат и докторант на Богословския университет Илко Димитров. „Липсата на силни авторитети и личности е проблем на държавата, не само на факултета“, категоричен е адвокат Димитров. Той завършва магистърска програма „Вяра и живот“, а дисертационният му труд е в областта на Църковното право, дисциплина чиито основи полага протопрезвитер Стефан Цанков. На въпроса защо се е насочил към Богословския факултет, адвокат Димитров отговаря: „Нужда от запълване на части от пъзела. И любознателност. Имах нужда да попълня знанията си по тази тема. Но не исках повърхностни знания. И постепенно човек се увлича. Причините може да са много, но при мен се случи така. Имаше пауза след като завърших магистратура и просто усетих, че факултетът ми липсва – участието в конференции, семинари.“ Адвокат Димитров участва активно в живота на факултета и според него в това е смисълът. Докато следва магистратура се случват много големи промени в закона за вероизповеданията, свързани с изясняване статута за собственост на църкви и манастири и уреждане правния статут и положение на свещеници и духовни лица. „Те нямат трудов договор, никой не им плаща възнаграждение редовно, никой не ги осигурява.“ Въпросът поражда голяма обществена дискусия. „Това ме провокира“, споделя адвокат Димитров, „все пак е свързано с моята специалност – правото. Да изследвам по-дълбоко въпроса и да направя връзка, защото църковното право, което се учи е по-скоро история, основи на устава на Българската православна църква. За мен това беше абсолютно ново като материя, като знание. Това събуди интереса ми още повече и нямаше как да не продължа.“ Докторантурата му е в програма История на българската православна църква, но е отново свързана с Църковното право и с личността на Гавраил Кръстевич. Според адвокат Димитров „недостатъчно оценен от нашата историография и църковна наука“, юрист и общественик, който стига до поста съдия във Върховния съд на Турската империя, без да губи патриотичните си чувства.
![](http://nuzunkoleva.com/wp-content/uploads/2021/05/снимка-2-1.jpg)
С отец Сава Кокудев разговаряме в сърцето на факултета – Академичния параклис „Свети Климент Охридски.“ Параклисът е основан шестнадесет години след построяването на факултета и днес е обединяваща точка в него. Стенописите във вътрешната част на параклиса са изографисани през 1978 г. от Николай Ростовцев, руски художник, роден в Полша. През 2006 г. художникът Иво Ковачев – Мистрала превръща белите стени на коридора в естествено продължение. Току-що е приключила утринната служба, която започва в 8 ч., има и вечерна от 17 ч. „Ритъмът на богослужебния и академичен живот са хармонично вплетени, синхронизирани един с друг“, споделя отец Сава и допълва „богослужението не е нещо, което изпълняваме формално, напротив – то е като закваската в нашия живот и особено в самото учене на Богословие. То не може да е абстрактно и чисто академично. То е съчетание между богослужението, практика и теория. Учим се как да се молим. Можем да познаем Бога или просто да научим за него.“ Ежедневните богослужения са разписани като упражнения по дисциплини, които са свързани с изучаване как се прави богослужението като практически упражнения. Студентите са разпределени по групи и един от тях поема отговорност как да се изпълни богослужението. „то се прави по много интересен начин, като един пъзел, който се нарежда от много книги и всеки път е уникален, всеки път е различен. Трябва човек да знае принципа, по който се подреждат в клира.“ Богослужението е изкуство и голяма част от него е пеенето. „Има една древна поговорка“, казва отец Сава: „Който пее на Бога, двойно се моли.“ „Богослужението е закваска“, повтаря той и допълва „малко квас заквасва цялото тесто.“
Отец Сава е роден през 1981 г., паралелно завършва Софийската математическа гимназия “Паисий Хилендарски” и Първа английска гимназия в гр. София като частен ученик. През 2005 г. завършва бакалавърска степен в катедра „Теория и история на културата“ на Софийския университет и след това придобива две магистърски степени в спец. “Средновековна философия и култура” към философския факултет и “Съвременни аспекти на православното богословие” в Богословския факултет. Три години е докторант към философския факултет. През 2013 г. защитава дисертация на тема „Евхаристия и католичност на Църквата. Рим и Константинопол – дебатът от XIII в.“.Същата година е ръкоположен за свещеник.
„За мен параклисът е едно чудо и аз се чувствам поканен да участвам в това чудо“, категоричен е Отец Сава. „Има и хора, които смятат, че това е недоразумение, че това трябва да бъде академично място, но според мен не е така. Ако очите ти не са настроени, може едно чудо да ти се стори странно.“ Неделната служба е оформила общност. Идват семейства с децата си, бивши студенти, приятели. „Хората имат нужда да дойдат на това място и се чувстват като у дома си, като в убежище. Децата също са въвлечени по един спонтанен начин. Момчетата са зад олтара, а момичета се обличат в специални дрехи за шествия (литии). „Ако параклисът е затворен, това е просто един коридор“, казва отец в Сава, “ но в неделя идват толкова много хора,слагаме столчета отстрани и чувствам, че сякаш пътуваме. Всъщност, това е ролята на църквата – да ни преведе през това пътуване.“ Отец Сава е категоричен, че параклисът е свързващото звено между настоящи и бивши студенти и преподаватели. „Ако сме само в академичното може да си поставим едни бариери, а когато ги има децата, когато я има тази непринуденост, това дава сили на нещата да се развиват.“
![](http://nuzunkoleva.com/wp-content/uploads/2021/05/снимка-1.jpg)
Тази година рекордния брой от 100 души са записали магистратура. Подобно на адвокат Димитров това са хора от различни поприща, професори и доценти. „Изглежда човек трябва да е преминал някакъв път“, споделя отец Сава. За съжаление не същото е положението при бакалаврите, те с всяка година намаляват. Заради тази и много други причини, един от приоритетите на факултета е вероучението да бъде въведено в училищата. Други цели на факултета са да се организират беседи, да се обсъждат филми и литературни произведения, да се създаде дигитална мрежа с голямо съдържание, да се оформи връзка с останалите факултети.
„Но когато нещата вървят гладка, не го правим ние“, казва отец Сава в края на разговора, „ние не контролираме, винаги оставяме някакво пространство, в което да може Бог да действа, ние създаваме условия и всичко се случва. Нашата мисия е да създаваме подходящите условия.“
![](http://nuzunkoleva.com/wp-content/uploads/2021/05/снимка-5-768x1024.jpg)
Leave a Reply