Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

Лъчезар Енчев: Възнамерявам да живея на прекрасно място в България в общност от приятели

Лъчо е вдъхновяващ и светъл човек. По един ефирен, ненатрапчив, но категоричен начин. Запознахме се докато учихме скандинавистика. Аз издържах един семестър, а той продължи. Три години по-късно отново се свързах с него, за да го попитам за шведския, личните  каузи и плановете му.

Лъчо е роден през 1994 г., както самият той казва – в град Люлин, завършва  33-о ОУ, сетне Втора Английска Езикова гимназия и по думите му има „някакъв шанс да завърши и скандинавистика в СУ.“ На крачка от дипломиране в тази тежка специалност, самата аз нямам никакво съмнение. Представям ви Лъчезар Енчев.

Здравей Лъчо, в момента си в сесия. Разкажи как минава един твой ден?

Честно, това е първата ми изпитна сесия, по време на която… уча. Имам предвид, да отделям повече от някой и друг час, през който да прочитам по нещо интересно. Понеже сесията мина, докато успея да разпиша отговорите на всички въпроси, един мой ден през тази сесия – януари-февруари 2017 г. – минаваше или в писане на една от няколкото ми курсови работи, или в четене на нещо, което ми е интересно и ми задържа вниманието повече от минута. А, изгледах, мисля, всички възможни видеоклипове от Youtube канала Stop a Douchebag – преведената версия на руското СтопХам.

Не сме се виждали от 3 години. Как оценяваш специалността „скандинавистика“. Трудно ли ти беше и съжаляваш ли за нещо?

От първи курс се питам дали съм си на мястото и дали има нещо, за което да съжалявам в тази специалност. Не изпитвам съжаление за нищо, което преживявам в нея, но тия три години, откакто ти се отписа, ми бяха нужни, за да си дам сметка, че няма защо да се чувствам зле, че съм записан именно в нея. Нека поясня, понеже така звучи особено. Канейки се да кандидатствам в тази или още няколко специалности с изучаване на по-интересни езици, в списъка ми с желания, имах яснота единствено, че:

– в университета ще се запозная с много приятни хора

– влизам в СУ основно, ако не и само заради средата от активни, (и)дейни хора.

С други думи, всичко това ми се случи и продължава да ми се случва. Уловката е, че покрай това не си бях изяснил защо влизам в специалност, силно профилирана в създаването на преводачи от и към скандинавски езици, нито пък имах нещо по-силно от любопитство, което ме беше насочило към нея.

И за да отговоря ясно на въпроса ти поне веднъж, да, трудно ми е все още, защото ми се налага да намеря начин да предизвикам интерес у себе си към всеки предмет, по който искам да си взема изпита, защото иначе не съм способен да се подготвя за него. Та, за да няма „след дъжд – качулка“, закачам си тая обеца някъде по себе си, да ми напомня как правя изборите си в бъдеще.

Скандинавистика в СУ… като специалност привлича наистина приятни хора, чиито малък брой (30 души в курс към момента, ако не бъркам) не им позволява да превърнат групите в зверилник, където самодоказването и менталната мастурбация са висши добродетели. Специалността печели най-много и от присъствието на чуждестранни лектори с майчини езици като шведски и норвежки, така че… остава само човек да е подготвен и влизайки в нея да е наясно, че освен просто ученето на език, два, а защо не и три, ще му се налага да познава в детайли както най-различни сфери от езикознанието/лингвистиката, така и литературата и историята на страните от този край на света. Особено предизвикателни за мен са дисциплини като историческа граматика, в която се сравняват освен шведския, норвежкия и датския език, съпоставяйки ги един с друг през различните им периоди на развитие, също така и техните праезици.

Спомням си, че се интересуваше от сугестопедия. Доколкото знам това е система за по-качествено учене и запомняне. Можеш ли да разкажеш повече?

С радост бих споделил повече, но към момента нямам натрупан много личен опит с този метод на учене, за да бъде увлекателен разказ. В първи курс се включих в програмата „Студентски практики“ и чрез нея попаднах в „Покажи ми“, където срещнах прекрасни хора – както ментори, така и състуденти, които участваха.

Доколкото съм наясно, сугестопедията цели да доближи всеки човек до състоянието, в което се намира, когато е в детска възраст и когато все още няма формирани толкова много ограничения, колкото сме свикнали да смятаме за нормални у един възрастен. Чрез игра, класическа музика, определен ритъм на дейностите и вида занимания, сугестопедията ни позволява да отключим повече от способностите ни да запомняме и научаваме, които ние така или иначе притежаваме, но или не сме развили, или сме потиснали заради много обстоятелства, сред които и стандартната форма на образование. Обич, а не страх – с това мога да опиша най-кратко какво е сугестопедията.

Мисля, че един ден те видях в подлеза на Софийския – протестираше против носенето на облекла от животинска кожа. Какво би казал на човек като мен, който с удоволствие би се разхождал с палто от естествена кожа?

Бих се радвал да седнем на по чай или, понеже отдавна не съм се поглезвал – хубава боза без аспартам, за да поговорим. Ако усетя, че темата не е табу за теб, бих ти разказал за кампанията в която участвах. Инициативата тогава имаше за цел да замисли хората, че в момента само заради суета – тоест, липсва истинска нужда – се умъртвяват стотици хиляди животни като норките и чинчилите, само защото имат много мека, красива, дълга или друга козина, от която се правят скъпи облекла. Всичко се проведе много позитивно, противно на ужаса, който се случва в тия така наречени „ферми“. Събирахме кожуси и други изделия с естествен косъм, от които фондация „Дивите животни“ после създадоха одеалца и легълца на диви животни, на които помагат, ако са пострадали, докато оздравеят и се възстановят. Посланията бяха „върни козината на животните“ и „не носи чужда козина/кожа“. Всъщност, би ми било по-интересно не да ти казвам нещо за това, че носиш нечия кожа като дреха, ами да чуя ти какво мислиш по теми като тази.

Ти си член на еко клуб Uneco. Какви са вашите каузи?

Може би най-голямата ни цел, към която естествено вървим всички хора в момента, е заздравяване на връзките помежду ни – като хора, видове, обитаващи заедно общ дом, както и връзката ни с този дом. Ако кажа, че каузите ни са еко-логични, може би няма да бъда съвсем ясен, но ще бъде най-точното описание: „еко“ значи къща, дом, а „логия“ значи изучаване, изследване. Не защото сме еколози – дипломирани, придобили образователна степен да изучаваме общия ни дом, а защото осъзнаваме, че няма такова животно като „нееколог“. Един вид – някой, който не се интересува, не изучава дома си. Има само хора, които се опитват да се изолират от останалите живи същества, за да не осъзнаят колко неразривно свързани сме всички, дори да говорим за Земята като за „парче скала“, на което сме всички заедно.

Мда, отплесвам се лесно в размисли. Възродихме UNECO с идеята да въведем разделно събиране на отпадъците в СУ, но от само себе си това прерасна в цял рояк от идеи. От информиране на посещаващите университета за прекия ефект от (не)разумното потребление на ресурси като вода, електроенергия и нефтени изделия, до желанието ни да създадем междууниверситетска мрежа от екоклубове и въобще – сплотяващи инициативи, които ни събират повече и по-често заедно, дори да не са с етикети като „еко“.

Препоръчай скандинавски филм и книга, които са те впечатлили?

Мога да препоръчам сериал, който за съжаление е спрян до втори сезон без яснота дали ще има други – шведски е, със заглавие Äkta människor или Real Humans на английски, а за четене бих препоръчал „Стогодишният старец, който скочи през прозореца и изчезна“. Нарочно не разтягам локуми защо и как са ме впечатлили – ценя очите на читателите ти.

Искаш ли да живееш в някоя скандинавска държава след като завършиш? Всъщност, имаш ли някакъв план?

План, хаха – колко красиво звучи! Всъщност, бих искал да поживея на различни места след като завърша. Бих пътувал с кратки престои и през страни като Финландия, Норвегия, Швеция, Русия, нека оставим списъка да расте… Старая се да не планирам, а да се впускам в идеите, които ме вдъхновяват. Една такава е пътуване на стоп до Финландия – самото движение през толкова нови места и срещата с непознати дотогава хора и в момента ме кара да потропвам въодушевено с пръсти по клавиатурата. Колкото до някакво подобие на план, възнамерявам да живея на прекрасно място в България (то кое ли не е) в общност от приятели.

Споделяш ли мнението, че светът е напълно полудял или смяташ че винаги си е бил, но сега интернет ни кара излишно да драматизираме?

В момента лудостта просто излиза наяве – винаги я е имало, но може би в по-малко на брой носители. Драмата не е излишна – обществото ни се държи подобно на възрастен човек, който осъзнава, че цял живот е живял с фалшиви, кухи по същество ценности, насадени му отнякъде, и в това осъзнаване изпитва оня тип съжаление не за нещата, които е сторил, а за тези, които никога дори не е опитал да направи. В момента всичко се раздвижва – закостенялото мислене среща настойчивото негодувание срещу тоталната простотия, която е допуснало да плъзне (в това число незачитането на правата на кого ли и какво ли не) с бездействието и ръждясалите си идеали, а хората, които негодуват, го правят поради толкова много причини, че не се наемам да обобщавам повече тук. Вдъхновяващото е, че това е единственият начин не просто да отворим очи (болезненото осъзнаване на дълбокия ни колективен сън), ами да решим и дружно да поемем дълбоко дъх, да станем от леглото и да разчистим бъркотията, която сме създали в бълнуванията си.

Знам, че си човек, който се бори за нещата, в които вярва без да кокетира с това. Имало ли е обаче моменти, в които си казвал – „няма смисъл“.

Да. След което си давах сметка, че ако наистина нямаше смисъл, нямаше да ми пука и щях да се хвърля отнякъде. Е, не съм го сторил

Какво би пожелал на сайта?

Да привлича повече четящи хора и да се пази от дърдорковци като мен.

 

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*