Момиче като Лена Дънам

Книгата
Лена Дънам пише книгата си „Не съм от онези момичета“ (бестселър на „Ню Йорк Таймс“, една от най–добрите книги на 2015 г.), защото сваля „шапка на всяка личност, която обяви, че историята ѝ си заслужава да бъде разказана, особено ако въпросната личност е жена.“ Неслучайно на първа страница откриваме цитат от „Мадам Бовари“ и думите на баща ѝ: „Колко идиотски пропиляваш жизнената си енергия за финтифлюшки, които наричаш изкуство.“
Лена Дънам наистина споделя с искреност на каквато малцина са способни. С огромно чувство за самоирония разказва за най-срамните си постъпки, за терапията, семейството, наднорменото си тегло, неуспехите, провалите, депресията, откачените си действия. Често е укорявана за свръх-личното си писане. „Само че аз искам да разкажа историите си, нещо повече – трябва да ги разкажа, за да не откача: истории за ужаса и отвращението, които изпитах, осъзнавайки женствеността си.„
Книгата действително, те кара да се смееш с глас и да потръпваш от ужас, спомняйки си собствените си неразказани истории. Има гениални хрумки като: имейли, които бих изпратила, ако бях малко по-откачена/ ядосана/ смела (задължително пробвайте да напишете вашите имейли, аз вече го направих), 13 лафа, които не бива да казвам на приятели, за какво съжалявам и 10 причини, поради които обичам Ню Йорк. Впечатляваща е главата „Не се чуках с тях, но те ми вдигаха скандали“, „така ще се нарича автобиографичната ми книга, която ще напиша щом навърша осемдесет. Тоест когато всички, с които се запознах в Холивуд, вече са в гроба.“ „Не съм от онези момичета“ не е памфлет на феминизма, нито ободряващ чиклит роман. Както  Лена ни предупреждава в началото на романа: „Не съм сексоложка, психоложка или диетоложка. Не съм нито майка на три хлапета, нито собственичка на търговска верига за трикотажни изделия. Обаче съм момиче, което иска да има всичко, и следващите редове са оптимистични депеши от сраженията ми на предната линия.“
За нея
Лена Дънам е създател, продуцент, режисьор, сценарист и играе една от главните роли в сериала на HBO – “Girls”. Като малка е диагностицирана с компулсивно обсесивно разстройство. Има множество номинации за наградата Еми и два Златни глобуса. Сравняват я с Уди Алън, заради афинитета ѝ към „one man show“ представянията, невротичните нюанси и огромната любов към Ню Йорк. Сериалът разказва за млади хора (20-25 г.), които търсят себе си, любовта, професионална реализация и успехи, а често намират разочарования. За някои това е по-добрата и истинска  версия на „Сексът и градът“, но поему двата сериала са абсолютно несравними. Често обвиняват Дънам, че сериалът е претенциозен, а героите истерични и разглезени. На критиките тя отвръща, че всички истории са истински и телевизионната поредица е създадена за млади хора, които се лутат в живота и в Ню Йорк. Накратко, Лена Дънам пише и ни показва онова, което познава най-добре.
Дънам е родена в Ню Йорк. Баща ѝ е художник, а майка ѝ фотограф. Отгледана е в бохемска атмосфера: понякога Зак Пусен ѝ е бавачка, всеки член от семейството си има личен терапевт,  всякакви теми се обсъждат спокойно и открито, проблемите със съня се предават по наследство, частните училища се сменят като настроенията. Именно Jemima Kerke, съученичка от Saint Ann’s School, играе ролята на Джеса, най-противоречивият и обичан образ в „Girls”.
Лена Дънам е била на корицата на “Rolling Stone”,
Филмът ѝ Tiny Furniture, където снима майка си, сестра си и отново Jemima e приет възторжено от критици и публика.
Докато е студент в Oberlin College създава няколко късометражни филма, които пуска в интернет. „Не съм учила кино, посещавах свободни и либерални колежи, където медитирахме, говорехме за секс, нарцисизъм и себепознание, след това снимах филмите си, които качвах в youtube.”
На официалната церемония по завършването е избрана да държи реч пред колегите си. В момента богатството ѝ се измерва в милиони и често списание „Тайм“ я включва в класацията си за най-влиятелните хора на света.
Скандалите
Името на Дънам е абонирано за скандали. Пословично е желанието ѝ да се съблича и да демонстрира голота във всичките си филми. „Ако изглеждах като Блейк Лайвли и сериалът беше „Клюкарката“, а не „Girls” на никого нямаше да му направи впечатление.“ Лена винаги работи на принципа: покажи всичките си комплекси, за да се справиш с тях. Може би най-фрапантна е медийната бомба,  която избухва след като Лена бива обвинявана, че е упражнявала сексуален тормоз над по-малката си сестра Грейс. Причината са разкази от книгата ѝ:
„Като Грейс поотрасна започнах да я подкупвам, за да ми обръща внимание и да бъде мила с мен: давах и един долар, за да ми разреши да я гримирам като рокерка, три бонбона, за да я целуна по устните. Разрешавах ѝ да гледа каквото иска по телевизията, ако се „отпусне с мен“. Накратко, правех всичко, с което педофил би съблазнил момиченце от предградията.“
„Веднъж както си седях на алея за коли пред къщата ни в Лонг Айлънд и си играех с кубчета и с кофички, любопитство ме подтикна към нещо необмислено. Наведох се над Грейс, която седеше наблизо, усмихваше се и дърдореше нещо на бебешкия си език, и внимателно разтворих вагината ѝ. Сестричката ми не се възпротиви, а пък аз изпищях като видях какво има вътре. Мама веднага дотича, аз изплашено извиках;
–    Мамо, мамо, Грейс има нещо ето там!
Тя не попита защо съм разтворила вагината на сестричката си (подобна дивотия беше типична за мен), а коленичи и погледна където ѝ посочвах. Оказа се, че Грейс е напъхала вътре шест-седем камъчета. Мама търпеливо ги извади, докато малката калпазанка доволно се кискаше, задето лудорията ѝ е предизвикала такова внимание“.
Тези пасажи разгарят сериозна дискусия. Лена Дънам нарича обвиненията „шибано разстройващи и отвратителни“. Пуска множество гневни туитър постове. Казва, че малката ѝ сестра е най-добрият ѝ приятел и модел за подражание и никога не би публикувала нещо, което би я наранило. Грейс, която открито заявява хомосексуалността си и е активен борец против дискриминация споделя, че всеки има право да сподели преживяванията си и всеки може сам да прецени дали даден епизод от живота му е смущаващ или нормален. Повдига се и въпросът доколко свободни са жените да експериментират със себе си и с телата си и докъде може да стигне либералното и модерно общество в опитите си да заклейми и осъди дадено поведение. „Между другото, ако когато сте били деца никога не сте разглеждали вагината на друго дете, е поздравления за вас“, допълва Лена. След това обаче се извинява и казва, че сексуалният тормоз в детска възраст е събитие, което оставя отпечатък за цял живот и вероятно в опит да бъде забавна е стигнала до крайност като е сравнила поведението си като дете с такова на педофил от предградията.
Полемика предизвиква и яростната ѝ подкрепа за Хилари Клинтън, както и скорошното ѝ заявление в Инстаграм, че оттук нататък ще използва популярността си, за да говори само за за обществено важни теми и събития.
Последният скандал с нея е свързан с американската футболна звезда Odell Becham Jr. В интервю тя открито обвинява спортиста, че на Мет Гала 2016  не ѝ е обърнал никакво внимание, защото е била облечена в смокинг и не се  вписва в стандартните стереотипи за красота. Мрежата е залята с подигравателни коментари, тъй като Odell Beckam Jr. не познава Дънам, не я е обидил, нито я е засегнал, просто не я е забелязал. Присъдата на обществото: Нарцисизмът на Дънам достигна своя апогей. Лена се извинява, казва че този път е прекалила с изразяването на собствените си страхове, но ни моли да я разберем и да си представим как се чувства на лъскаво парти, заобиколена от модели и спортисти, хора с перфектна външност.
Приоритети  
Лена Дънам е противоречива личност. Със сигурност дразни много хора, но и помага на много други да се приемат и разберат със себе си. И съм сигурна, че спазва съвета на майка си: „На първо място е семейството. На второ – работата. На трето – отмъщението.„

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*