Таряй Весос

Със сигурност, ако сте имали възможността да разговаряте с мен за повече от 15 минути, небрежно съм подметнала, че съм учила скандинавистика. „Скандинавистика“, учудили сте се вие. Тогава съм махнала неопределено с ръка и съм заявила, че е било само за семестър и половина. Допълнила съм, че съм учила шведски, но мога да проведа единствено съмнителен разговор в бар, че съм била запленена от скандинавската митология и съм от малцината, които имат шестица по Културна история на скандинавския север. След това мимоходом съм споменала, че съм учила задочно българска филология, че съм била куратор на изложба и имам посвещение от Фредерик Бегбеде, което гласи: „На моята бъдеща съпруга“.
Всъщност записах скандинавистика след блестящото ми (помоему) и все пак крайно неуспешно кандидатстване в НАТФИЗ (актьорско майсторство за драматичен театър). Мотивацията да се потопя във филологическата специалност беше фактът, че драматичният  монолог беше от „Есенна соната“ на Бергман. „Това е“, рекох си, „при добро желание, след четири години ще мога да го казвам в оригинал“.
Оказа се, че добрите ми намерения не бяха достатъчни и след като не открих у себе си никакво влечение към методично и постоянно учене, съвсем естествено отпаднах.
Все пак, имах възможност да се запозная с проф. Вера Ганчева. Ценна среща, изключителен преподавател, човек с толкова всеобхватни познания, че по време на нейните часове главата ми осезаемо се замайваше. Прочетох всичко, което тя ни препоръча и се запознах с множество съвсем непознати ми дотогава скандинавски писатели. Но имаше една книга, която ме впечатли най-силно. Никога не бях чела нещо подобно. Представям ви „Птиците“ и Таряй Весос.
Таряй Весос (1897-1970) е един от най-големите норвежки писатели, носител на престижната награда за литература на Северния съвет. Самоук писател, завършил „вечния университет на живота.“ Написал двайсет и три романа, четири сборника с разкази, шест стихосбирки, три пиеси, статии и есета.  Прекарва детството си в бащиното стопанство във Винье, област Телемарк и до края на живота си не напуска своя роден край. Наричат го модернист, но както казва Фроде Хермунсгор; „той не може да бъде причислен към някакво литературно движение, към естетическа школа – толкова е самобитен. А отговорът на въпроса как успява да е толкова модерен, а да живее така изолирано е неговото творческо кредо, „изковано от самия него на новонорвежки“: fra bygda til verda (от селцето към света).
„Птиците“ разказва историята на Матис и Хеге, брат и сестра, които живеят откъснати от света на фона на безпощадната скандинавска природа. Матис е умствено изостанал, малко момче затворено в тялото на възрастен мъж и Хеге се грижи за него. Таряй Весос определя книгата си като „автопортрет с известни уговорки“. Стилът е причудлив, необичаен, мистичен, тревожен, но някак витален и лек. Книга, която те хваща за гърлото. Образът на Матис те преследва дълго след това: неговите мании, чувства, мисли, вълнения, наблюдателност. Неговите опити да овладее онова, което не може да бъде овладяно. И останалите хора. Нормални. Жестоки.
В словото си при получаването на наградата на Северния съвет Таряй Весос казва: „Този, който пише, мечтае да намери нещо: можем да го наречем един съвсем бял камък. Човек си мисли, че го има и го търси на най-невероятни места. Такъв бял камък наистина съществува. Никой обаче не го е намерил. И никому това не ще се отдаде без непрекъснато и упорито дирене. А ако бъде открит, творчеството ще загуби своята сила. Но засега не е намерен.“
Творчеството на Таряй Весос е обект на множество изследвания, трудове и интерпретации. В изданието на Хемус Груп, освен „Птиците“ ще откриете още „Леденият замък“ и „Лодката вечер“, които със сигурност ще ви запленят.
Срещата с Таряй Весос няма да ви остави равнодушни.
На гроба на писателя е поставен голям камък. На него е гравирано само името му и годините на раждане и смърт. Няма го белия камък. Не защото не е могъл да го намери, а защото не това е била целта.

„Всичко ще премине, каквото и да е то – отговори Хеге напосоки. – И изобщо напоследък ти започна прекалено много да мислиш, направо не мога да те позная.
Това нейно наблюдение накара Матис да засияе. Хеге знаеше как да го зарадва, когато искаше. Реши да се поразходи, за да се наслади насаме на щастието си.“

„Птиците“ превод – Антония Господинова

„Ледения замък“ превод – Цвета Бочева

„Лодката вечер“ превод – Вера Ганчева