Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

Упражнения по стил (по Реймон Кьоно)

 Анотация
Часът е 5:25. Синьото време. Еди Седжуик излиза от Фабриката. Анди Уорхол я догонва, за да й подаде любимото леопардово палто. Студено е. Тя го поема и го целува по врата. Боб Дилън я чака отвън със своя мотор. Когато я вижда, потегля. Чакал я е прекалено дълго. Уорхол се връща на партито. Еди остава сама на улицата, пали цигара. Пали още една. Минава момиче с черна рокля, с гол гръб. Еди й казва, че е много красива. Момичето започва да рецитира Алън Гинсбърг. Еди не казва нищо, усмихва се. Тя лично познава Гинсбърг. Момичето отминава.
Еди се клатушка по улицата, губи се в нощта, която преминава в ден.
Литота
Часът  не е късен, нито ранен. Неопределеното време. Едно момиче, което не обича да си седи в къщи излиза от една сграда. Един мъж, който не е точно мъж й подава нещо, което не се носи през лятото. Не е нещо чуждо, а добре познато. Не е топло. Тя не отказва и го целува не по устата. Един не точно поет, нито музикант, нито писател я чака с мотора си отпред. Не я дочаква, потегля. Момичето не е с никого, пали цигара. Не е единствената цигара, която пали. Не минава момче, а отново момиче с не-зимно облекло. Първото момиче не й говори баналности, второто също не отвръща с баналности. Такива разговори не са ми непознати, мисли си първото момиче. Не говори, не се намръщва.  Второто момиче не остава.
Първото момиче не върви в права линия по улиците, не е целенасочена в нощта, която не остава нощ.
Отзад напред
Нощта преминава в ден. Еди Седжуик се клатушка по улицата. Познава Гинсбърг лично, а момичето, на което направи комплимент го рецитира. Пали две цигари една след друга. Боб Дилън отпрашва с мотора си, прекалено дълго я е чакал. Анди Уорхол се връща на партито. Преди това й подава любимото й леопардово палто. Тя излиза от Фабриката. Синьото време. Часът е 5:25.
Сънувано
Еди Седжуик сънува, че излиза от Фабриката. Часът, като че ли е около 6 сутринта. Всичко е сякаш синьо. В съня си усеща студ. Анди й носи нещо, в началото не го разпознава, но това е любимото й леопардово палто. Тя го целува за благодарност и усеща кожата му в съня си. Боб я чака, но когато я вижда отпрашва с мотора. Пак е закъсняла. Тя се поти в съня си, дори с палтото си. Пуши насън. Вижда момиче, красиво момиче. То рецитира Гинсбърг. И друг път е сънувала Гинсбърг. Преди да се събуди се клатушка по улицата. Става светло. Буди се неспокойна.
Пророческо
Часът ще бъде 5:25. Ще настане синьото време. Еди Седжуик ще излиза от Фабриката. Анди Уорхол ще я догони, за да й подаде любимото леопардово палто. Ще бъде студено. Тя ще му благодари с целувка по врата. Боб Дилън ще я чака, но види ли я, ще потегли с мотора си. Ще я е чакал прекалено дълго. Уорхол ще се върне на партито и ще остави Еди сама. Еди ще изпуши две цигари. Ще срещне момиче с черна рокля с гол гръб, което ще рецитира Гинсбърг. Еди ще се усмихне.
Ще се клатушка по улицата, а нощта ще преминава в ден.
Колебливо
Часът може би ще бъде около 5:25. Ще бъде или синьо или виолетово, може и сиво. Еди Седжуик би могла да излиза от Фабриката. Вероятно Анди ще я догони, за да й подаде любимото леопардово плато (няма как да знаем със сигурност). Допускаме, че ще го вземе и ще го целуне по врата. Не е изключено Боб Дилън да я чака с мотора си. Голяма е вероятността да потегли щом я види. Защо да не предположим, че я е чакал прекалено дълго. Уорхол най-вероятно ще се върне на партито. Еди би останала сама и познавайки натюрела й, би изпушила две цигари. Може да мине момиче с черна рокля с гол гръб. А ако предположим,  ще рецитира Гинсбърг. Еди би се усмихнала, чували сме че го познава лично. Момичето няма да прави компания на Еди, може би.
Не можем да знаем, но Еди би се заклатушкала по улиците и би се загубила в нощта, която може би ще премине в ден.
Точни данни
В 5:25 Еди Седжуик излиза от Фабриката. Три минути по-късно Анди Уорхол я догонва, за да й подаде леопардовто палто. Минута след това тя го поема и за 6о секунди го целува по врата. Три минути по-късно той се е върнал на партито и пие Уайт Ръшън. В секундата, в която Еди целува Анди, Боб Дилън отпрашва с мотора си. Чакал я е точно 3 часа и 15 минути. Тя изпушва две цигари за 3 минути. Минава момиче, което рецитира Гинсбърг 5 минути. Еди се усмихва за 234 секунди.
Клатушка се по улицата неопределено време. Нощта преминава в ден за миг.
Рецензия
Мишел Уелбек изненада всички – и почитатели, и критици с тематиката на най-новия си роман – „Две цигари“. Той се връща към биографичния елемент на творчеството си и ни запознава с една вечер от живота на модната икона Еди Седжуик. С присъщата си виртуозност, хапливо чувство за хумор и усет към детайла, Уелбек умело смесва художествена измислица с реални факти от живота на парти момичето. Обърканите й връзки, алкохолните и наркотичните й делириуми, случайните й запознанства – за всичко това четете в новия роман на най-четения съвременен френски писател. Това е невъобразимо удоволствие за сетивата, което ще ви предизвика да се запознаете с един необичаен, кратък, но изключително наситен живот, този на очарователната нощна пеперуда – Еди Седжуик.
Равнодушно
Ама мен какво ме интересува колко е часът. Някакво момиче излизало от някаква Фабрика в ранни зори. Един я догонил и й дал палтото. Друг я чакал с мотор, но когато я видял отпрашил, защото много се била забавила. Другият я изоставил и се върнал на партито, голяма работа. Изпушила набързо две цигари, много важно. Срещнала красиво момиче, което било рецитирало някакви стихове. Момичето също я изоставило, не е е болка за умиране.
Заклатушкала се по улицата, а нощта преминала в ден, както се случва обикновено…
Лично аз
Лично аз не съм била на партита във Фабриката. Лично за мен, било е невъзможно, не съм била родена. Лично аз съм посещавала подобни партита. Лично аз съм напускала купон и съм си забравяла палтото. Лично мен са ме догонвали да ми го дадат. Лично аз обичам целувките по врата.  Лично аз съм закъснявала много и много момчета са ме изоставяли сама на улицата. Лично аз съм правила много комплименти на красиви момичета (лично аз ценя женската красота). Лично аз съм изпушвала дори по кутия цигари за около половин час (две цигари, лично аз, пуша за около минута). Лично аз, съм лична приятелка с много поети. Лично аз, често се клатушкам по софийските улиците. Лично аз смятам, че моментът, когато нощта преминава в ден е някак болезнен.
Значи
Значи часът е около 5:25. Значи, синьото време. Значи, Еди Седжуик, значи излиза от Фабриката. Анди Уорхол я догонва да й подаде палтото, значи, любимото й леопардовото, значи. Тя го поема, значи, и го целува по врата. Боб Дилън я чака с мотора си, значи. Когато я вижда, значи, потегля. Закъсняла е, значи. Анди се връща, значи, на партито, а Еди, значи изпушва две цигари. Минава, значи, момиче с черна рокля, значи, с гол гръб. Рецитира Гинсбърг. Еди се усмихва, значи го познава. Момичето, значи отминава, а Еди остава сама, значи.
Клатушка се значи по улицата, а нощта значи преминава в ден, значи.
Безпомощно
Ееех, какво да се направи часът станал  5:25. Нещата са такива, каквито са- синьото време е настъпило. Еди Седжуик какво да прави, излиза от фабриката. Анди и той от немай къде я догонва да й подаде палтото. Безсилни сме, студено е. И тя, какво да прави, поема го и от куртоазия го целува по врата. Боб Дилън я чака с мотора си, но когато я вижда потегля. Ама какво да прави? Цял живот ли да я чака. Еди и тя, нищо друго не  й остава, освен да изпуши две цигари. Минава момиче и от безсилие рецитира Гинсбърг. Еди, за да не се разплаче се усмихва.
Клатушка се по улицата (че какво й остава), а нощта преминава в ден (неизбежно е).
Междуметия
Тик – так! Ах ! Бръм- бръм! Пуф- паф! Ех, ах, брей! Ооо!
Ох! Фют!
С вътрешен монолог
Часът е 5:25, синьото време. Еди излиза от Фабриката (Боже, защо не си тръгнах по-рано? Защо винаги прекалявам, никой няма да ме обича такава). Анди Уорхол я догонва, за да й даде любимото й леопардово палто ( Толкова е завеяна, милата, и прекалява с всичко. С ВСИЧКО. Но е очарователна и има пари, ще я използвам докато не се побърка съвсем). Еди го поема и го целува по врата. Боб Дилън я чака отвън със своя мотор, но когато я вижда потегля (От 3 часа я чакам, не мога да се оправям с нея, ще й напиша една песен и приключвам). Еди остава сама на улицата пали цигара (Аз не съм като другите хора, мисли си тя.) Минава момиче с черна рокля с гол гръб (не биваше да взимам толкова наркотици, мисли си момичето.) Еди й казва, че е красива, а момичето рецитира Гинсбърг ( и двете ще забравят, че това се е случило).
Еди се клатушка по улицата (може би самоубийството е решението, мисли си тя). Нощта преминава в ден.
Разпит
– В колко часа излязохте от Фабриката?
– Около 6 сутринта.
– Сама ли бяхте?
– Да, но Анди ме догони да ми подаде палтото.
– Някой очакваше ли Ви?
– Да, Боб, но щом ме видя потегли. Ядосан беше, че съм се забавила.
– Кой е Боб?
– Боб …Боб Дилън.
– Веднага ли се прибрахте вкъщи?
– Не, изпуших две цигари.
– И после?
– После срещнах едно момиче. Казах й, че е много красива.
– Красива ли беше?
– Не помня.
– Тя каза ли Ви нещо?
– Не съм сигурна, май рецитираше Рембо.
– С кола ли се прибрахте?
– Не, пеша, клатушкайки се.
Свободен стих
Синьо време.
Еди Седжуик пак си забрави палтото.
Леопардовото.
Анди й го носи, тя го целува по врата.
Боб Дилън няма да прекара нощта с нея.
Отново е сама.
Отново пуши.
Красиви момичета рецитират Гинсбърг по улиците.
Еди го познава лично.
Усмихва се.
Клатушка се в нощта, която преминава в ден.
Танка (японско петстишие)
Еди Седжуик излиза от Фабриката.
Анди Уорхол я догонва.
Студено е.
Боб Дилън я изоставя.
Красиво момиче рецитира Гинсбърг.
От една страна и от друга страна
От една страна часът е 5:25, от друга в останалата част на света не е. Еди Седжуик от една страна си тръгва от Фабриката, от друга страна Фабриката е в  нея. От една страна Анди Уорхол я догонва, за да й подаде палтото, защото е студено, от друга въобще не му пука за нея. От една страна Боб Дилън дълго я е чакал с мотора си отпред, от друга си тръгва, веднага щом я вижда. От една страна остава сама, от друга пуши две цигари. От една страна минава красиво момиче, от друга рецитира поезия. От тази страна Еди се усмихва, от другата й се плаче.
От една страна се клатушка по улицата, от друга тя е свободна. От една страна е нощ, от друга ден.
Философско
Времето е подходящо за психологически експерименти. Еди Седжуик е надарена с киркегорова интуиция. Не усеща студ, защото и тя споделя възгледите на Ницше за божествения си произход. Анди Уорхол е визионер в своите натрапчиво повтарящи се неврози. Боб Дилън ще бъде този който е, макар да не знае кой е. Поезията е спасението на онези, които обикалят улиците. Няма значение ден ли е или нощ, ще се клатушкаме мечтателно, подобно на Дилън Томас.
Възклицателно
Виж ти! Станало 5:25! Еди Седжуик излиза от Фабриката! Анди Уорхол я догонва, за да й подаде леопардовото палто! Студено е! Тя го целува по врата! Боб Дилън я чака с мотора си! Когато я вижда, отпрашва! Много време я чака! Еди пуши! Красиво момиче има рокля с гол гръб! Рецитира Гинсбърг! Еди лично познава Гинсбърг! Усмихва се! Клатушка се по улицата! Нощта преминава в ден!
Удивено
Няма да повярвате, но Еди Седжуик излиза от Фабриката към 5:25 сутринта. Истината ви, казвам. Не стига това, ами и Анди Уорхол я догонва да й даде палтото. Да, така е, така е, студено било. Не стига това, ами Боб Дилън, самият той, я чака отпред. Но, чакайте най-интересното, щом я вижда изчезва. Така е, от сигурен източник знам, много време бил чакал. И тя остава САМА, сам-самичка, ей Богу. Изпушва не една, а цели ДВЕ цигари. Минава момиче, ама с рокля и то не просто рокля, ами черна, с ГОЛ гръб, Бога ми. Еди й казва, че е красива, това е сигурно. И започва да рецитира, да рецитира поезия, моля ви се момичето… и то ГИНСБЪРГ. А Еди го познава ЛИЧНО. Ама, че свят. Еди се усмихва. С нейната УСМИВКА, хора. Момичето си тръгва и Еди пак е САМА.
КЛАТУШКА се по улицата. Нощта преминава в ден, ей Бога ми…

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*