Съвет към хората между 17 и 22 години

Natalie Westling - young model

Аз съм на 28, тоест не съм много по-голяма, но реших, че поради разнообразния ми опит, множество преживявания и развинтено въображение мога да бъда полезна на някого. Освен това имам наблюдения върху младото поколение и се разбирам отлично с тях. Това, от една страна, се дължи на личностното ми развитие. Докато някои от приятелите ми се женят и имат деца аз охотно обсъждам трап музика, тик ток влияние, make up tutorials и новата песен на Шон Мендес. Приятелка съм с всички тийнейджъри в квартала, които почтително ме поздравяват с „кво стааа, брат“, когато бях в 7-ми клас играех на кукли с шестгодишната ми братовчедка, дълго време мислех, че Linkedln е нещо като секта (а не е ли), все още ми е трудно да изпълнявам домакински задължения и така нататък и така нататък. Мисля си, че  в бъдеще би ми харесало да преподавам на студенти (за гимназисти нямам достатъчно силна психика), би ме държало в кондиция. Според мен колкото повече остаряваш толкова по-малко знаеш, цветовете не са толкова ярки и животът не е така вълнуващ. Разбира се, порастването е супер и аз по никакви причини и никога не бих искала да бъда отново тийнейджър и всичко да е така емоционално, ново и ПРЕКАЛЕНО. Но да общуваш с младежи е супер. А днешните young people са whole new level, man. Могат да направят всичко с интернет, да намерят всеки, да проследят номер, акаунт, да си купуват самолетни билети, да си резервират хотели, да се ориентират навсякъде, да са информирани за всичко, да следят тенденции, рапъри, инфлуенсъри, да започват бизнеси, стажове, старт ъпи, апове, клипове, да се изявяват, да снимат, пращат, препращат, шерват, следят, блокират. Светът днес изглежда безкраен, а когато си на 18 може да бъде направо плашещ.

Избрах годините между 17 и 22, защото тогава завършваш гимназия и се предполага, че трябва да учиш в университет. Освен това, това е и времето, в което си почти дете, но и самостоятелен, див, енергичен, неприлично красив (независимо какво си мислиш), объркан и очарователен. Аз съвсем не съм добър пример, защото завърших университет на 26, смених три специалности, напуснах безброй работи (защото не се чувствах добре), шляех се до припадък и прекарах ужасно много време да се тревожа и депресирам (Бог знае защо). Но поне знам, че си позволявах да бъда тъжна и си позволявах да не следвам предначертания план, който се очакваше от мен. Именно затова е тази статия. Наблюдавам любимите си приятели, които тепърва навлизат в живота и забелязвам нещо. Те не могат да приемат да бъдат тъжни. Сякаш няма време за това. За тях това е равносилно на огромно падение, провал. Конкуренцията е толкова жестока и всички толкова добре подготвени – спорт, чужди езици, партита, стаж, университет, най-добрият университет, най-готиният стил, най-небрежната усмивка. Всичко е едно непрекъснато състезание, което на всичкото отгоре се очаква да бъде забавно. Не случайно към 26-тата си година много хора burnoutvat, заминават за Индия, подаряват си дрехите или заживяват в комуна в западната част на Дания. 17-22 е крехката възраст, в която се влияеш от чуждото мнение и ти е важно да получаваш одобрение. Много родители имат големи очаквания към децата си и „инвестират“ в тях – уроци, изпити, дипломи, кръжоци. Но ако всичко това се отразява на психическото състояние и стабилност, дали си заслужава? За какво се състезаваме всъщност – за кариера, къща, кола, скъпи дрехи, положение в обществото, кредит, който можеш да си позволиш да изплащаш?

Затова прекрасни хора между 17 и 22 години позволявайте си да бъдете нередно щастливо, но и безумно тъжни. Часовете, годините или дори дните, в които нещата не са както очаквате, не са изгубено време, те са част от живота. Те са животът.  

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*