Един ден си седях небрежно пред Хлебар и пиех матча лате (because I am snobish af), когато до мен се настани едно момче на видима възраст 21-22 години. Беше си абсолютна девятка (по десетобалната система). Научих, че е завършил във Франция, но е решил да се върне в България. Пет минути след като се бяхме запознали и двамата разбрахме, че сме леко чалнати (по най-очарователния възможен начин), освен това очевидно бяхме почитатели на френската култура и съвсем естествено заговорихме за секс (с-е-к-с). Аз наскоро бях гледала Fleabag, а той се кълнеше в Пазолини, така че разговорът потръгна обещаващо. Набързо минахме Маркиз дьо Сад, Полин Реанж, Дейвид Духовни. Памела Андерсън. Ларс фон Триер, Роко Сифреди и Тинто Брас
-Знаеш ли – обяви мелодраматично моят нов приятел (за драматургична тежест ще го наричаме Пиер) – аз вече не правя секс.
Неодобрително повдигнах вежди.
-Тоест – поясни той – имах нужда да, как да го кажа, да премина на ново ниво.
-Аха – закимах аз.
Течеше 30-тата минута от разговора и запасите ми на внимание се бяха изчерпали. В такива моменти се взирам във веждите на събеседника и в зависимост от настроението си мечтая как печеля Нобел, Оскар, Сезар или Пулицър. Това отклонение вероятно обяснява защо ми е толкова трудно да вземам интервюта. Все пак докато се качвах на сцената да получа Оскар за оригинален сценарий подучух нещо – ритуали, тантра, въздържание. Какво се случва с новото поколение, помислих си докато благодарях на мама – „защoто никога не спря да вярва в мен. Посвещавам тази награда на…“
-Така можеш да свършиш много по-мощно – почти изкрещя Пиер.
-Чакай малко – върнах се в реалността – имаш предвид, че няма .. няма..- след това вдигнах ръцете си и илюстративно показах сексуален контакт.
-Да, да – тросна се Пиер – няма проникване.
-Мили Боже.
-Ужасно си стaромодна – разстрои се Пиер. – Три години не съм свършвал. – гордо заяви и струва ми се постави ръка на сърцето си.
-Слушай, момчето ми – рекох аз като една застаряваща Кари Брадшоу – това въобще не е здравословно.
-Напротив – ядоса се новият ми приятел. – това е заблуда. Всъщнoст така запазвам енергията си и ПАК мога да свършвам – подчерта.
Аз се облегнах на стола и запалих цигара. Тъй като съм човек, който мисли в антоними и цветове (което обяснява, защо учителката ми по математика мислеше, че съм малоумна) аз възкликнах радостно.
-Слушай Пиер, знаеш ли коя е Катрин Миле?
-Не
Скочих от мястото си и рекох.
-Веднага се връщам.
Изтичах до вкъщи (да се намирам на пешеходно разстояние от дома ми е приоритет за мен, който осезаемо намали тревoжността ми). Тъй като не си подреждам книгите по азбучен ред или епоха ми отне известно време да намеря книгата „Сексуалният живот на Катрин М.“
Върнах се победoносно при Пиер.
-Прочети я. И ми кажи какво мислиш.
По някакви странни причини вярвам, че всеки трябва да знае коя е Катрин Миле. Защото както казва Уелбек – „в историята на света сигурно има две или три жени като нея“ (цитирам по памет).
Катрин Миле се ражда през 1948 година в образцовото семейство на адвокати от средната класа. Както почти всеки с екстравагантен сексуален живот като малка е обсебена от числата и Бог. Когато е тийнейджърка пита майка си колко сексуални партньори е имала. Отговорът е „седем“, а малката Катрин жестоко порицава майка си, реакция, за която години по късно естествено се разкайва. В момента Катрин Миле е на 73 година, има поддържана къса прическа, черни живи очи, облича се почти монохромно и има дългогодишна връзка с Жак Анрик, също писател. От много години е моногамна. През 1972-ра година създава елитното списание „Ар Прес“ И до ден днешен е негов редактор. Автор е на множество книги и монографии за различни аспекти на съвременното изкуство. Има огромна библиотека, уважаван критик, участва в организирането на изложби и до днес е основен фактор в културния живот на Франция. Когато се появи някъде, всички спират и се обръщат след нея. „Тази малка дама ли е жената, която написа ОНАЗИ книга‘. Да, това е тя, самата тя, Катрин М.
През 2001 е публикувана прочутата автобиографична книга „Сексуалният живот на Катрин М“. За кратко време се превръща в световен бестселър като интересът към нея не стихва. Това е хроника на един твърде разнообразен сексуален живот. Хладно и безпристрастно Миле описва своите физически преживявания с безброй партньори. Лудории под открито небе с шофьори на камиони се редуват с оргии в Париж и по-класически срещи с анонимни любовници. „Това е прекрасна, разтърсваща книга. Досега не се беше намерила жена, която да разказва за сексуалния си живот по този начин“ – пише авторитетният вестник Монд.
Губи девствеността си на 18 години, но само няколко седмици след това участва в групов секс.
„При най-многолюдните групови сеанси, в които участвах през следващите години, понякога се събираха до сто и петдесетина човека (не всички се чукат, някои идват само да гледат), като приблизително на една четвърт или на една пета от тях поемах члена по всички възможни начини — с ръце, с уста, отпред или отзад. Случвало се е да се целувам и да разменям ласки и с жени, но това си оставаше второстепенно. В клубовете това съотношение, естествено, беше много по-променливо, защото зависеше както от броя на посетителите, така и от обичаите в тях, но на този въпрос ще се спра по-нататък. Още по-трудно е да се направи преценка, когато става дума за вечерите в Булонския лес, дори ако трябва да изброя само мъжете, които съм смукала с глава, приклещена от волана на колата, или тези, заради които се събличах в кабината на някой камион, без да държа сметка за всичките онези тела, чиито глави не се виждаха, но се изреждаха едно след друго зад отворената врата на колата, тръскайки с обезумяла ръка всеки своя пенис с различна твърдост, докато другата ръка се промъкваше през отворения прозорец, за да мачка трескаво гърдите ми. Днес мога да изброя четиридесет и девет мъже, за които мога да твърдя, че пенисът им е прониквал във вагината ми, и които свързвам с определено име, а в отделни случаи — с определена самоличност. Но така и не мога да пресметна броя на онези, които се смесват в анонимно множество. При описаните обстоятелства дори и да имаше при тези групови сношения хора, които познавах или разпознавах, бъркотията от непрекъснати безредни прегръдки и прониквания беше такава, че и да различавах телата (или по-скоро — техните атрибути), невинаги можех да разпозная участващите. А и споменавайки атрибутите, трябва да си призная, че невинаги имах досег до всички; някои контакти са толкова ефимерни, че макар и със затворени очи да можех да разпозная една жена по нежния допир на устните ѝ, невинаги можех да я позная по докосванията до тялото ми, понякога твърде енергични. Веднъж чак след време разбрах, че съм разменяла ласки с травестит. Бях обладана от хидра.“
Катрин Миле не крие бурния сексуален живот, който води. Единствените, които не знаят за него са родителите ѝ, които при публикуването на мемоарите са вече покойници. Миле често смесва работата с удоволствието – срещи с художници и критици преминават към секс съвсем естествено и това е известно на всички в тези среди. Публикува романа под истинското си име и почти навсякъде книгата е публикувана с нейна гола снимка на корицата, направена от Жак Анрик. Партньорът ѝ издава книга с нейни голи фотографии“ Легендата Катрин М.“. Катрин казва, че е била много срамежлива и за нея сексът замества досадните и ненужни разговори. Твърди, че се чувства уютно само в своята голота. Казва, че книгата ѝ не е скандална. Според нея много жени имат подобни фантазии, но не и смелостта да ги осъществят. В книгата споделя, че докато мастурбира често си представя двама непознати, които я завличат в някакво хале в мрачна сграда и я обладaват едновременно. Излишно да казваме, че Миле прави тази своя фантазия реалност. Интересното при книгата е, че понякога случките са толкова шокиращи, а са описани хладнокръвно и отдалечено. Някой дори я наричат антисексуална. Често се смесват течения в изкуството или архитектурата, сексуалните преживявания се пречупват през другите интереси на Миле. Въпреки, че е спала с безброй мъже авторката никога не е получавала пари за това. Само дребни подаръци и жест от един зъболекар, който е оправил развалените ѝ зъби. Все пак Катрин е яростен защитник на проституцията. „Трябва да разберете“, твърди тя, „че на някои жени това им доставя удоволствие“. Веднъж един журналист ѝ казва, че никога не би искал да ѝ е мъж. „Толкова по-зле за вас“, отвръща Миле.
„Веднъж ми се случи, в една сауна на площад „Клиши“ — през цялата вечер практически да си остана на един грамаден фотьойл въпреки огромното легло, което заемаше средата на стаята. С глава на височината на атрибутите, които се разкриваха пред очите ми, аз можех да смуча и да помпам, докато опрените ми на подлакътниците ръце клатеха едновременно още два пениса. Краката ми бяха високо вдигнати и тези, които вече бяха достатъчно възбудени, един след друг проникваха в мен.
Самата аз се потя много малко, но понякога цялата ставах мокра от потта на партньорите ми. Освен това винаги остават струйки сперма, които съхнат върху горната част на бедрата, понякога върху гърдите или лицето, дори и в косите, а мъжете, участващи в такава оргия, обичат да се изпразват във вагина, вече облята със сперма. От време на време, под предлог, че отивам до тоалетната, все пак успявах да се измъкна от групата и да се измия. В къщата на Виктор имаше баня, в която синкавата светлина беше достатъчно силна, без да е ярка. В поставеното над ваната огледало се виждаше цялата стена и дълбокото меко отражение правеше атмосферата още по-отпускаща. Гледах тялото си в него, откривайки с изненада, че е много по-дребно, отколкото го чувствах само преди няколко мига. Тук се водеха спокойни разговори. Винаги се случваше вътре да има някой, който ми правеше комплименти за матовата ми кожа или за доказаното ми умение да правя свирки и аз ги възприемах много по-различно, отколкото когато слушах замаяна сякаш нейде много отдалеч някоя група да споделя впечатленията си, говорейки за мен, също както болният долавя в унес разговора на доктора със студентите, докато обикалят от легло на легло.“
Години по-късно след излизането на „Сексуалният живот на Катрин М.“ Миле пише книга за ревността „Ревността: Другият живот на Катрин М“. Непознато ѝ досега чувство. Започва да пише, когато разбира, че дългогодишният ѝ партньор ѝ изневерява. Книгата е съвсем различна, в нея авторката се опитва да се върна към освободеното си аз, вече открила, че любовта, за разлика от доброволния секс има тъмна страна.
Катрин Миле отново се прочу когато написа манифест против движението Me too, подписан от много известни французойки, включително Катрин Деньов. Отговорът на Европа – така беше наречен манифестът предизвика вълна от полярни мнения. Там се казва, че движението Me Too e крайно радикално и застрашава природата на флирта. Деньов беше принудена да се извини и да се отрече от участието си, нещо, което Миле, разбира се, не направи. Всъщност тя стигна много по-далеч и по френското радио каза скандалното изречение „Наистина съжалявам, че не съм била изнасилвана, за да докажа че можеш да се възстановиш от подобен опит.“
„Сексуалният живот на Катрин М“ е толкова освободена, противоречива, красива, хладна, отблъскваща и искрена книга, че човек няма как да остане безразличен. Миле цял живот се счита за непривлекателна, а ще остане в историята като легенда на сексуалната революция. Дали книгата би имала такъв успех, ако Миле не беше уважавана интелектуалка. Със сигурност нейната начетеност, сетивност и смелост са ѝ помогнали да погледне на сексуалния си живот така, както всички трябва да го виждаме – без предразсъдъци.
****
Няколко седмици по-късно се виждам с Пиер, който ми подава книгата.
-Е какво мислиш? – питам го нетърпеливо.
-Нямам думи – отвръща той, а аз победоносно вдигам ръце. (от гимназията до днес да оставям хората безмълвни е основна цел в живота ми).
След това Пиер ме покани на „ритуал“ в новата си квартира до Женския пазар (намира района за невероятно колоритен). Когато се почувствам готова, разбира се.
Може пък да отида, помислих си аз. Все пак трябва да събирам материал за мемоарите си.
Leave a Reply