Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

The new punk and the selfie-feminism

Successful Zoe Kravitz selfie

По повод 100- годишнината от създаването си,  галерия „Awangarda“ (гр. Вроцлав)  организира специална изложба: „От изкуствен живот до селфи. Автопортрет на изкуството на съвременни полски артисти.“ Като отправна точка се разглежда творчеството на гранд дамата на вроцлавския авангард Natalia LL http://nataliall.com/en/exhibitions/  

natalia LL
Natalia LL, Self-portrait, 1978, Courtesy of the artist
Geography of the face 1, 1964. Natalia LL
Geography of the face 1, 1964. Natalia LL

Изложбата представя идентичността на съвременни полски артисти от различни поколения и техните търсения през последните години. Неслучайно  се „самопредставят“, любим подход на всички хора на изкуството, като че неизбежен, но и съвсем видоизменен в наши дни посредством технологиите и културата на селфитата. Всичко нужно, за да създадем автопортрет и да го публикуваме е… в ръката ни. Германският философ Петер Слотердайк говори за „възстановяване на тежестта“. Как възприемаме човек, който си прави селфи? А който го публикува? Който се представя за някого, играе игри, променя лицето си, гримасничи, а после очаква коментар, харесване, похвала.

От друга страна, да си направиш селфи е забавно, секси, дори бунтарско. Феминизмът днес е „селфи-феминизъм“, а неприличното поведение онлайн е новият „пънк“.

Наистина, ако имаш възможността да изглеждаш  желан, непринуден и вдъхновяващ защо да не го направиш? Защо не се отдадем на изкушението да прекрояваме и променяме имиджа си, без да се тревожим за предразсъдъците, с които, така или иначе, се сблъскваме всеки ден по най-разнообразни поводи. Чрез запознанството с едни от най-влиятелните и любопитни полски артисти надникваме в интимния акт на себеразкриването, на мотивацията, подхода и методите, които съвсем естествено са се променили: от класическите произведения на изгубеното поколение на 80-те до неконтролируемия хаос на 21-ви век.

Роман Опалка

Роман Опалка е роден във Франция през 1931, но и двамата му родители са поляци. Семейството се завръща в Полша през 1946 г. Опалка учи в Академията за изкуства в Лодз, сетне във Варшава. По-късно се завръща във Франция. Умира на 79-годишна възраст в болница близо до Рим.

През 1965 г. в студиото си във Варшава започва да рисува числа – от 1 до безкрайност. Започва от горния ляв ъгъл на платното и завършва в долния десен ъгъл. Малките цифри са нарисувани в хоризонтални редове. Всяко ново платно, което художникът нарича „детайл“ продължава предишното. Всички „детайли“ са  еднакви (196 x 135 см.), размерът на вратата на студиото му във Варшава. Всички имат едно и също заглавие  „“1965/1 – ∞“.

Проектът няма определен край, а художникът говори за „невъзможната му екзекуция.“ „Цялата ми работа е се състои в това: да опиша числата от едно до безкрайност. Едно нещо, един живот. Проблемът е, че сме и няма да бъдем.“

Останалите му работи са всякога свързани с числа, което го причислява към групата на артистите омагьосани от точните науки.

Автопортрети през годините, Роман Опалка
Автопортрети през годините, Роман Опалка

Збигнев Либера

Фотограф, автор на видеа и създател на различни инсталации. Един от представите на „критичното изкуство“ и предшественик на „queer”естетиката.

Започва творческата си дейност в началото на 80-те години. През декември 1981 г. е прави брошури и плакати насочени срещу събитията в мината Vuek, където след стачка загиват 9 души. Отпечатва материалите за „Солидарност“. През пролетта на 1882 г. представя първата си самостоятелна изложба в Лодз, а през есента на същата година е арестуван и осъден на година и половина затвор за разпространение на антиправителствени материали. Този период има огромно влияние върху формирането му като творец и той всякога се завръща към него под различна форма. Самият Либера казва в свое интервю..

„Аз съм много добър в разрушаването. Унищожавах повечето от нещата, които създавах, не заради другите, а заради собствения си опит.“

Збигнев Либера1
Збигнев Либера, предшественик на „queer“ естетиката

Збигнев Либера 3Збигнев Либера

Кшищоф Беднарски

Беднарски е много известен скулптор и пърформанс артист. За участието си в изложбата той си прави селфита с други популярни личности от света на изкуството. Темата провокира желанието да се снимаме редом до известни личности, практика, която измести класическият автограф с подпис. В случая на Беднарски обаче, който също е добро познато име, границите между известно и анонимност, между приятелство и възхищение, между равенство и йерархия са размити и неустановени.

Кшищоф Беднарски, селфита с известни личности
Кшищоф Беднарски, селфита с известни личности

Павел Алтамер

Павел Алтамер борави с всякакви техники на изкуството. Роден е на 12 май 1967 г. във Варшава и до ден днешен живее там.

Учи скулптура в Академията за изящни изкуства в полската столица под ръководството на проф. Ковалски. С други изявени свои колеги създава явлението „Студио Ковалски“, известно още като „Ковален“, една от водещите млади групи за изкуство през 90-те години.

В началото на творческия си път Алтамер експериментира много, но никога не изоставя скулптурата. Дипломната му работа се нарича „Павел Алтамер“ и е своеобразен автопортрет (1993 г.). До днес художникът провежда керамични семинари с пациенти с множествена склероза. Алтамер създава и портрети на своето семейство: „Павел и Моника“, „Вероника“ и малка скулптура посветена на новородения си син (2006 г.)

В галерия „Авангарда“ представя свой умален, реалистично-ироничен образ.

Павел Алтамер

Марсин Мачейовски

Художник, илюстратор и автор на комикси. Роден на 14 юни 1974 г. близо до Краков, където завършва Художествената академия.

От 2000 до 2013 г. сътрудничи на седмичното списание „Przekroj”, където публикува комикс „Тук съм и съм добре.“

Един от най-интересните артисти на своето поколение. Посланията и подходът са директни. Неразделна част от картините му са надписите, с които разяснява или допълва. Рисува крайно реалистично, образите са все едно запечатани на фотоапарат. Работата му е наративна и фигуративна, много изящна и същевременно авангардна

Мачейовски има брилянтно чувство за хумор, обича да рисува съпругата си, а тук можете да прочетете негово интервю за изложбата му Unsettled Matters през 2015 г. http://www.studiointernational.com/index.php/marcin-maciejowski-interview-unsettled-matters-polish-portrait-painter-youtube

 

Заедно със съпругата си
Заедно със съпругата си

Marcin Maciejowski1Marcin.wife 2Marcin. wife

Анета Грежезиковска

Grzeszykowska Selfie

Измамното изображение винаги е било сред предпочитаните методи на Грежезиковска. Тя непрекъснато и почти болезнено разчленява образа си на части, превръщайки се в съвсем различна личност. Процесът на самоусъвършенстване, най-фундаменталната тема в изкуството и живота е основна за последните ѝ работи.

Една от най-значимите опорни точки в работата на Грежезиковска е изкуството на постмодерните художници жени, които подлагат собствената си културна и социална идентичност на проверка.

Грежезиковска е изключително въздействаща, понякога трудна за „преглъщане“, но много важна за съвременната полска, а и световна артистична сцена.

Aneta GrzeszczykowskaAneta Grzeszczykowska 1Selfie

Ева Южкевич

Ева Южкевич рисува, създава колажи и анимации. Родена е в Гданск на 3 септември 1984, но живее и работи в Краков.

Има магистърска степен по живопис от Академията за изящни изкуства в Гданск и докторска степен в Академията за изящни изкуства в Краков. Включена е в албума на Thames & Hudson „Художници на утрешния ден”

Рисува портрети на жени. Картините ѝ са препратка към класическата портретна живопис. Разликата е в лицата. Те са заличени или заместени от огромни насекоми, племенни маски, различни тъкани. Това създава сюрреалистични, донякъде обезпокоителни картини, базирани на добре познати оригинали.

„Уморих се да повтарям мотива на човешкото лице и започнах да търся форми и явления, които съществуват в природата и биха могли да заменят лицата. Започнах да трансформирам традиционния портрет и да изследвам ефектите от такава шокираща промяна.“, споделя Южкевич в свое интервю.

Ewa JuszkiewiczEwa Juszkiewicz 1jpgEwa Juszkiewicz 2Ewa Juszkiewicz 3

В изложбата са включени още съвременни творци, останалите можете да намерите тук: https://nowa.bwa.wroc.pl/?tf_events=from-artificial-reality-to-a-selfie-self-portrait-in-the-art-of-contemporary-polish-artists&lang=en#

Куратори са Анна Митус и Павел Йародзки. Сигурна съм, че не е било лесно да обуздаеш и събереш толкова различни творци, обединена под такава всеобхватна тема.  Селфи културата беше представена като намигване, необходимо зло или може би добро, тенденция, която трябва да приемаме с чувство за хумор, разумно и добронамерено, предвид факта, че това е още един начин да заявим на света кои сме. И възможност да бъдем по-добра версия на себе си.

Каквото и да значи това.

Selfie during selfie exhibition
Selfie during selfie exhibition
Sweet selfie. Donut with the Exhibion Album
Sweet selfie. Donut with the Exhibion Album

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*