Don't play what's there, play what's not there - Miles Davis Follow Me on Facebook

Уентуърт Милър – благородният затворник

Уентуърт Милър придобива световна известност с ролята си в сериала „Бягство от затвора“. Милър играе гениалния инженер Майкъл Скофийлд, който влиза в затвора Фокс Ривър, за да измъкне брат си Линкълн, осъден на смърт за престъпление, което не е извършил. Поредицата поражда истерия, Скофийлд е абсолютният  любимец на феновете, Уентуърт Милър става милионер и се сдобива с фанатични  почитателки, които крещят всеки път, когато се появи, получава  хиляди любовни послания на ден, превръща се в обект на неспирно обожание. Дори Елън Дедженеръс, по време на гостуване в шоуто ѝ, го моли да си свали тениската, за да стане разговорът им по-приятен. И как би могло да бъде иначе, след като Милър притежава съвършена лицева структура, интензивен съсредоточен поглед, сексапилно тяло и диплома по Английскa литература от Принстънския университет.

Затова не е чудна повсеместната скръб и дълбокото отчаяние, в което Уентъурт потапя огромна част от женското съсловие, когато през 2013 г. потвърждава витаещите в пространството слухове, че е гей. След първоначалния шок и първите агресивни коментари на дамите, че се чувстват предадени, излъгани и емоционално опустошени, любовта към чаровника не намалява, напротив, увеличава се. „Не мразя факта, че е гей, защото съм хомофоб“, пише фенка във фейсбук и допълва „мразя факта, че е гей, защото искам да се омъжа за него!!!“ Всичко започва, когато Уентуърт е поканен на филмов фестивал в Санкт Петербург. Той отказва да присъства, заради отношението на руските власти към хомосексуалистите. Пише открито писмо в което заявява, че не може да посети страна „в която на хора като мен изначално се отрича основното им право да живеят и обичат открито“.

Огромно влияние върху много хора има десетминутната реч на Уентуърт по време на събитие на HRC (Human Rights Campaign) през 2013 г., която няколко години по-късно придобива особена актуалност. „Имах странна връзка с този свят“, споделя той. Казва, че дълго време се е чувствал отделен и несигурен. „Но за това си имаше причини. Не съм роден в Америка, не съм отгледан в определена религия, имам смесен произход и съм гей. Нали разбирате, типичното американско момче. Отраснах в нещо, което аз наричам – режим на оцеляване.“ „За мен нямаше Ние, имаше само Аз. Ние, това ми звучеше като лъжа.“ Когато „Бягство от затвора“ постига международно признание Милър е на 33 г.. През следващите четири години има възможност да пътува в Европа, Азия и Африка и дава хиляди интервюта. Казва, че съжалява, че в нито едно от тях не е признал, че e гей. Тогава са знаели само най-близките му. „Избрах да лъжа. Когато си мислех как това би се отразило на кариерата ми, която градих с толкова усилия, изпитвах страх и гняв.“

„Преди, мислейки си за рисковете, на които можех да подложа кариерата си с това признание, си казвах: Не, благодаря. Но сега ще рискувам, защото искам да бъде пример за някого. За някого, който не съм дори сигурен, че съществува.“

Първия път, когато прави опит за самоубийство Уентуърт е на 15 г. Изчаква родителите си да излязат и, когато остава сам вкъщи, се нагълтва с хапчета. „Не помня какво се случи в следващите дни, но знам, че първия възможен понеделник пътувах с автобуса към училище и се преструвах, че всичко е нормално.“ „Всеки ден беше тест и имаше хиляди начини да се издъниш и да предадеш себе си.“

След признанието Уентуърт обяснява нестихващата любов на почитателките, с философското заключение, че въображението е по-силно от всичко.

През 2010 г. Милър отново разбунва духовете, приковавайки вниманието към интернет агресията, която към днешна дата е придобила застрашителни размери. Всичко започва с безобидно на пръв поглед меме. На него виждаме картината разделена на две, на едната е сексапилният Майкъл Скофийлд с татуировки и без тениска, на другата е видимо напълнелият Уентуърт с неадекватна усмивка в парка. Текстът гласи: „Когато избягаш от затвора и откриеш Макдоналдс“. Оказва се, че по това време  Милър е бил в плен на тежка депресия, имал е суицидни мисли и нервни пристъпи. „Можех да се обърна към алкохола, наркотиците или секса. Аз се обърнах към яденето. Първия път, когато видях мемето започнах да се задушавам. В нестабилното ми състояние това беше последното, от което се нуждаех. Но всичко отминава и моите уроци са: сила, лечение и прошка.“ С течение на времето Милър помага на много хора с депресия и участва в безброй кампании и срещи, създава своеобразно фейсбук общество, където често предава окуражителни послания. Започва да пише, сценарист е на филма Stoker. Впоследствие се определя като: гей, емигрант, горд американец.  Неслучайно една жена развълнувано пише във фейсбук:

„Голям актьор. Изумителен певец.  Холивудска звезда. Мъж на 2016 г., заради човешкото си отношение към всички. Баща на фейсбук общност. Ментор на хора, които страдат от депресия. Спасител на мнозина със суицидни мисли. Фантастичен писател. Мой учител.  Моята платонична любов. Човек, който заслужава любов. Човек, който НАИСТИНА си струва.“

Въпреки безспорния талант, който притежава, пътят  към славата не е лек. „Със сигурност съм чувал „Не“ повече пъти.“ Красавецът е роден във Великобритания, но израства в Бруклин. Впечатляващата му външност се дължи на факта, че баща му има афро-американски, ямайски, английски, германски и еврейски корени, а майка му – руски, френски, холандски, сирийски и ливански произход. Дядо му се казва Уентуърт Милър, баща му също. „Ако имам син ще го кръстя Джон, разбира се.“, шегува се Милър Трети.  В университета е наричан Stinky (Смрадливец), заради безпощадната ирония, която използва срещу някои от колегите си. Именно в колежа усеща привличане към актьорската професия и след като се дипломира заминава за Лос Анджелис, за да преследва мечтата си. Следват години на работа зад кулисите, малки роли в сериали и най-запомнящата се роля във филма „Скрити белези“ по романа на Филип Рот. Милър играе младия Коулман, възрастният е Антъни Хопкинс. Ролята изключително приляга на Уентуърт. Филмът поражда полярни мнения, но всички приветстват актьорската работа на Милър и Хопкинс. Точно преди да се откаже, Пол Шуринг решава, че той е единственият, който може да изиграе гения Майкъл Скофийлд. И не греши. Уентуърт Милър казва, че си прилича с героя си, но не е толкова смел и хладнокръвен като него.

Вероятно за някои „Бягство от затвора“ е посредствен, маркетингов продукт. Самата аз обожавам поредицата. Първи сезон е абсолютно съвършен в драматургично отношение. Робърт Непър е гениален актьор, величествен. Той прави така, че социопат, психопат и убиец да ти стане някак симпатичен. В едно интервю описва героя си Ти Бег така: „Truman Capote without a degree“. За мен повтарящите се послания на сериала са: семейството е над всичко, в затвора често попадат жертви на системата, а системата, ако реши ще те съсипе, отмъщението унищожава и понякога в последната секунда грешникът постъпва правилно и плаща висока цена за това (Дейвид Аполскис). На 4 април започва пети сезон. Цялата банда се събира отново. Разбира се, нямам търпение. Пет години по-късно се оказва, че Майкъл е жив и е в затвор в Йемен.

Всъщност Големите Фенове на сериала знаят, че цялата философия на „Бягство от затвора“ се съдържа в едно единствено изречение.

„Имай малко вяра.“

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*