Стефан Хаджиев

Стефан Хаджиев е роден в София през 1982 г. Завършва Национално Музикално Училище „Л. Пипков“ в класа по виолончело и камерна музика на Даниела Черпокова-Николаева. През 2001 г. Стефан получава пълна стипендия, за да продължи своето oбучение като бакълавър и магистър в училището за музикално и театрално изкуство Гилдхол в Лондон в класа на проф. Стефан Попов.

След преместването си в Лондон, Стефан развива музикалната си дейност в различни насоки. Свири като солист на „Southbank Sinfonia“, както и в различни камерни състави. Концертира в най-реномираните зали в Лондон като Уигмор Хол, Куийн Елизабет Хол, Барбикан Център и др. През 2009 г. е удостоен с честта да свири в Saint James’s Palace пред Принц Чарлз, принц на Уелс.

Стефан е член на International Mahler Orchestra (Берлин), група музиканти с демократична структура, ангажирана със симфонични, камерни и “crossart” проекти.

Последната му изява в София е на фестивала за иновативно изкуство „180 градуса“ в края на месец юли.

Мислил ли си с какво би се занимавал, ако не беше станал музикант?
Когато бях малък имах голямо влечение към футбола. Имаше един момент, в който се чудех в коя посока да тръгна – дали да стана футболист или да стана музикант. В крайна сметка музиката надделя.
Казваш, че една от целите ти е да развиеш интерес към класическата музика сред хора, които нямат допирни точки с това изкуство.
Да, това е доста голяма тема – популяризацията на класическата музика и действително има ли нужда от такова нещо: да се увеличи достъпа на класическа музика до колкото се може повече хора. Аз участвам в много фестивали, които си поставят за цел тази идея. Също така, особено в Англия, участвам и в много уъркшопи (работилници) в различни училища, които не е задължително да са в богати квартали. Много често съм ходил и в гета да работя с деца. Според мен това е много важно. Голяма част от тях може би никога няма да тръгнат по пътя на класическата музика или да станат консуматори на такава музика, но благодарение на такъв тип проекти това би могло да се случи. Децата са  потенциална бъдеща публика и винаги ми е било много интересно да участвам в такива неща. Както и естествено във фестивали, които имат по-новаторски идеи за начина, по който се представя класическата музика, което пък отваря друга тема, доколко това действително привлича нова публика или просто поставя стандартната класическа публика в една по-непозната обстановка.
Участвал си като музикант и актьор в постановката на Английския национален театър – „Всяко добро момче заслужава услуга“.
Да, от Том Стопард. Беше доста интересен проект.Бяхме около 40-50 музиканти. В тази пиеса един от основните, главни герои всъщност е оркестърът, като структура дори. Всеки от нас музикантите, имаше и своя роля, освен това, което трябваше да свирим – актьорска функция. Трябваше да мисля за много други неща, които са извън свиренето, което дотогава не ми се беше случвало. Как изглеждам, дали си изпълнявам всичките задачи, да внимавам да не се разсмея на смешните моменти.  Може би за някой, който има опит в театъра звучат нелепо, но не и за човек, който се е занимавал с нещо съвсем друго. Беше ценен опит, който ми помогна и за развитието ми като музикант.
Разкажи повече за работата си с Гавриел Липкинд.
Гавриел Липкинд, също виолончелист, колега, който аз много харесвам и много съм научил от него през годините. Имах честта да бъда поканен като гост на неговия квартет за един много амбициозен проект, който ще правим заедно догодина в Цюрих (Tonhalle), изцяло Шубертова програма. Това, което ще се опитаме да направим в тази Шубертова програма ще бъде доста сложно, защото едно от нещата ще е да изсвирим Струнния квинтет, който ще трябва да научим наизуст. Не съм чувал досега да е правено. Това означава и много допълнителна работа за всеки един от нас. Гавриел ще има по-различна функция този път, няма да свири на чело, а ще свири на един инструмент, който се нарича виолино басо, което представлява нещо като половинка чело, което се настройва като цигулката, само че звучи една октава по-ниско и заема функцията на виолата. И той ще свири всъщност партията на виолата, мисля че и това досега не е правено. Сега имахме две седмици доста интензивни репетиции в Германия, където обсъждахме как ще се случи всичко, експериментирахме, пробвахме. От гледна точка на интерпретацията ще има различни неща , които са доста интересни като използването на синтекс и различни видове техники на свирене, които не се виждат често в мейнстриийм изпълненията. Предстоят много любопитни неща, които ще бъдат последвани  от видео запис, който ще бъде направен без прекъсване и монтаж, без право на грешки. Ще има много работа, но и много интересни моменти.
Предстои ти да водиш и майсторски клас – от 1-ви до 10-ти септември в Балчик.
Да. Преподаването е много важен аспект от моя професионален живот. Ценна е комуникацията с по-млади от мен музиканти. За първи път ще правя такова нещо в България, иначе преподавам в едно училище в Лондон. Сега ще мога да работя с деца от всякакви възрасти – от Музикалното училище, от Консерваторията. Много различен вид репертоар. Като цяло преподаването е двустранен процес, защото ученикът може да научи нещо от учителя, но и учителят може да научи нещо от целия процес. Предстоят вълнуващи 10 дни в Балчик, на Music Campus.
Кой е композиторът, който чувстваш най-близък?
През годините съм имал различни композитори, които са ми били любими. В момента не мога да кажа, че имам конкретен, любим композитор, а гледам всеки композитор, който свиря в дадения момент да ми е любим. Някои са ми по-близки от други. Може и да харесвам само едно произведение от даден композитор, но да го харесвам наистина много. Свиря и много стара музика, и съвременна, правил съм доста премиери на нови произведения, имам интерес към много различни стилове.
Благодаря ти за този разговор. Пожелавам ти успех във всички бъдещи начинания.

*Интервюто ми със Стефан Хаджиев е излъчено на 27.08.2016 година по БНР – Програма Хоризонт.

Be the first to comment

Leave a Reply

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван


*